Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 20

— Много добре — кимна Карела. — Хубаво веществено доказателство. Браво, Дженеро.

— Което е вярно, вярно си е — потвърди с гордост Дженеро. — За тази работа могат да го приберат за три месеца, нали знаеш.

— Това ще му е за урок — каза Карела и отиде до бюрото си. Нарушителят в килията изглеждаше около двадесетгодишен. По всяка вероятност се бе поддал на чара на някоя от уличниците, кръстосващи парка „Гроувър“, и бе решил, че ще изкара приятно половин час в слънчевия ноемврийски следобед, без да рискува нещо повече от една настинка. Не бе предвидил обаче присъствието на вездесъщите блюстители на реда от типа на Ричард Дженеро. Имаше вид на човек, уплашен не толкова от възможната присъда, колкото от реакцията на майка си. Карела въздъхна, надникна в бележника си и набра номера на Гросман от полицейската лаборатория. Гросман вдигна слушалката едва при шестия сигнал. Говореше задъхано.

— Гросман от полицейската лаборатория.

— Сам, обажда се Стив.

— Върна ме от стълбището, почакай да взема папката. Стой на телефона.

Карела почака. Веднага си представи Гросман в стъклената тишина на полицейската лаборатория. Той бе висок мъж с ъгловата външност, подхождаща повече на някоя ферма в Нова Англия, отколкото на стерилния ред в сградата на лабораторията. Носеше очила, зад които се виждаха невинни сини очи. В него имаше някаква странна учтивост, старовремска топлота, напомняща за една отминала епоха, която той обаче съумяваше да съчетае със съвременна деловитост и стегнатост в приказките. Преди месец го бяха произвели капитан. Карела тогава би път през целия град, за да участва в почерпката по повод повишението.

— Стив?

— Да.

— Ето го, Джеймс Рандъл Харис, висок един и седемдесет и пет, тегло…

— Къде откри всичко това, Сам?

— Изпратиха ми го от службата за установяване на самоличността. Реших, че ти си поискал тези данни.

— Не съм.

— Ами тогава някой друг от нашите ги е поискал.

— Има ли полицейско досие?

— Не Стив, тези данни са от армията. Отпреди десет години са. Сега може да изглежда различно от снимките.

— Поне едно различно има, Сам. Тогава не е бил сляп.

— Искаш ли да ти прочета и останалото? Сигурен съм, че ще ти изпратят копие. Нали знаят, че ти се занимаваш с този случай?

— Би трябвало да знаят. Почакай, ето го на бюрото ми.

— Значи няма какво да ти чета повече.

— Няма. Само ми кажи какво е имал под ноктите.

— Твоят човек е бил градинар.

— Как така?

— Под ноктите му имаше пръст.

— Мръсотия, искаш да кажеш?

— Не, пръст. Разликата е голяма, Стив. Мръсотия под ноктите имаме ти и аз. Правилно ли говоря?

— Правилно — Карела се усмихна.

— И всички други изискани господа като нас.

— Точно така.

— А пък Джеймс Харис има под ноктите си пръст. Съчетание от една третинка почва, една третинка пясък и една третинка хумус. Хубава богата смес, само за саксии.

— Къде може да се занимава човек с градинарство в този град?

— Само на перваза на прозореца.

— Хм.

— Помогнах ли ти с нещо?

— Не знам, Сам. И жена му беше убита, знаеш ли?

— Не знаех…

— Твоите момчета бяха там днес следобед. Ще се радвам да те чуя, ако открият нещо.