Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 18

— Хубаво — изръмжа Малони и затвори телефона.

И в петък участъкът имаше същия вид, както и през останалите дни, работни или почивни. Малко опърпан от много използване, но удобен и уютен, когато си му свикнал. За тези, които му бяха свикнали, други участъци нямаше. Изпрати Карела в Пеория или Пърт, в Амстердам или Амхърст, и той ще се чуди какво да прави. Изпрати го ако щеш в някой от новите и лъскави квартали на града и той ще се почувства там като на Марс. Не можеше да си представи да работи като ченге къде да е другаде. Да си ченге означава да работиш в 87-и участък.

На втория етаж на сградата имаше стая, отделена от коридора с дървена решетка и въртяща се врата. Към коридора гледаха две врати с матови стъкла и надписи съответно КАНЦЕЛАРИЯ и МЪЖКА УМИВАЛНЯ. Ако се наложеше на някоя дама да чишка, поканваха я да слезе на долния етаж, където на една врата се мъдреше надпис: ДАМСКА УМИВАЛНЯ. Веднъж в участъка се оказа едно ченге от южните щати, дошло да прибере някакъв човек, търсен за въоръжен грабеж. Видя вратите с надпис УМИВАЛНЯ и реши, че това е място, където си миеш ръцете. В същото време се зачуди къде ли са тоалетните.

В цяла Америка на тоалетните се измисля някакво друго име. Казва се умивалня, баня или нещо подобно, но никога тоалетна. Американците не обичат тази дума. Тя говори за отпадъчни вещества. Американците — народът, който произвежда най-много отпадъци в света, не обича да се говори за отпадъчни вещества, дори и свързаните с функциите на човешкото тяло. Средният възпитан американец, оказал се в чужбина, по-скоро ще си намокри панталоните, отколкото да попита за тоалетна. В сградата на 87-и участък само престъпниците питаха къде е тоалетът.

— Хей, къде го туалета? — викаха.

И обирджиите, и курвите, и крадците, всичките питаха къде е тоалетът. Това е, защото на престъпниците по-често им се припикава. Затова пък винаги знаеха къде е тоалетната.

В този петък следобед в участъка имаше само двама престъпници, необичайно малко за този ден. Единият бе в килията за арестанти срещу стаята. Разхождаше се напред-назад, но и дума не обелваше за своите човешки права. Това беше странно. Повечето престъпници вечно мърмореха нещо за правата си. Има безпогрешен начин да се различи престъпник от обикновен гражданин, обвинен в престъпление. Престъпникът винаги претендира за правата си.

— Знам си правата — вика той, и след това неизменно пита: — Хей, къде го туалета?

Вторият престъпник в момента биваше разпитван от детектива Котън Хоз. Ако човек не ги познаваше, трудно щеше да определи кой е полицаят и кой — престъпникът.

Хоз беше висок метър и осемдесет и пет и тежеше осемдесет кила. Имаше сини очи и добре очертано чейне, косата му бе червена, като имаше бял кичур на едно място, където го бяха ранили с нож, а косата след това по странен начин бе изменила пигментацията си. Беше с прав нос и волева уста. Видът му бе донякъде свиреп, като на пророк, ударен от гръм и все пак оживял. Мъжът, седнал срещу него, бе почти толкова висок, малко по-едър и с учудващо привлекателна външност. Черна коса и тъмни очи като на поет. Профил като на Баримор или на Рудолф Валентино — хора отпреди нашето време, приятелю, но не и отпреди времето на господина. Беше на не по-малко от шестдесет и пет години и този следобед го бяха хванали тъкмо когато обираше един апартамент. Както му е редът — на местопрестъплението и с всичките инструменти, съсредоточен в отварянето на огнеупорната каса. Не усетил как портиерът влязъл в стаята, придружен от едно ченге. Нямало какво да каже. Изслужваше мълчаливо въпросите на Хоз и после отговаряше с тих, уморен глас. Хващаха го за трети път. Вярно, че обвинението щеше да бъде „обир на дом — втора степен“, сиреч извършен през деня и без употреба на оръжие, но все пак и за такова нещо се лежи доста време. Съвсем нямаше щастлив вид този петък следобед, още повече, че потискащият мрак на вечерта вече нахлуваше в помещението.