Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 17

На снимката позираха петима души, двама бели и трима черни. Беше направена на фона на някаква палатка с дървена рамка. Всички мъже на снимката се усмихваха. Единият от тях, клекнал на първия ред, държеше в ръцете си табелка с надпис:

Огнева група Алфа

Второ отделение

Сред хартиите, разхвърляни по пода на спалнята, намериха и документите на кучето. Потвърждаваше се, че е чистокръвен лабрадор на име Стенли. Той и стопанинът му бяха получили подготовка в школата на улица „Саут Пери“. Откриха и брачно свидетелство, подписано от свидетелите Анджела Кумс и Ричърд Джерард. Имаше и удостоверение за почетно уволнение от армията на Съединените щати и застрахователна полица на „Америкън Херитидж, инкорпорейтид“. Застрахованият бе Джеймс Харис. В случай на смъртта му от полицата трябваше да се възползва Изабел Харис, а в случай на нейна смърт застрахователната премия щеше да се полага на госпожа Софи Харис, майка на застрахования. Премията бе в размер двадесет и пет хиляди долара.

Друго не откриха.

* * *

Когато в четири и двадесет следобед Карела и Майер се прибраха в участъка, телефонът вече звънеше.

— Карела от 87-и участък слуша.

— Обажда се Малони от службата за кучета.

— Кажи, Малони.

— Какво да правим с това куче?

— С кое куче?

— С черния лабрадор, дето ни го изпратихте.

— Той наред ли е?

— Той си е наред, ама ми кажи какво да го правим.

— Стопанинът му беше убит.

— Това е много интересно, но какво общо има с нашата служба?

— Ами нищо. Вчера не знаехме какво да го правим и…

— И го изпратихте при нас.

— Е, не. Дежурният сержант потърси ветеринар.

— Да де, нашия ветеринар. И сега държим при нас куче, с което не знаем какво да правим.

— Защо не го обучите на нещо?

— Ти имаш ли представа колко пари струва да се обучи едно куче? И откъде да знаем дали има способности?

— Добре де — въздъхна Карела.

— Така че — какво да го правя?

— Чакай да помисля.

— Какво има да му мислиш? Ако до понеделник не го разкараш оттук, ще го дам на кучкарите.

— За какво си се разтревожил? Да не би да съм ти дал бясно куче? То е куче-водач и ми се видя съвсем здраво.

— Не ми е за това думата, Карела. То може да има повече значки и тапии от всички кучета в този шибан град, взети заедно. Не е там работата. Аз те питам какво да го правим. Ние не сме зоологическа градина, ние сме полицейско подразделение и си имаме работа, както и вие. Теб приятно ли ще ти бъде да ти натресат едно шибано куче в кабинета?

— Не, обаче…

— Е, ние пък не искаме да ни виси тук и да разбъзиква нашата работа. Та виж какво ще ти кажа — ако не дойдеш да си го прибереш, първата ми работа в понеделник сутринта ще бъде да извикам кучкарите и тогава Бог да му е на помощ.

— Разбрах те, Малони.