Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 16

Изабел Картрайт лежеше до хладилника.

Гърлото й бе прерязано, а главата й — изкривена под неестествен ъгъл сред локва от собствената й кръв. Вратата на хладилника бе широко отворена и цялото му съдържание бе изсипано на пода. Целият бе покрит с отворени консерви и кутии с храна, с кръв и брашно, със захар, разсипано кафе, смачкани бисквити, яйца и листа от маруля. На пода се валяше и съдържанието на измъкнатите чекмеджета — вилици, лъжици и ножове, книжни салфетки, тирбушон, кухненско ренде и какво ли още не.

— Боже мой — отрони тихо Рейнълдс.

* * *

Тялото бе прибрано в дванадесет часа на обяд. Момчетата от лабораторията огледаха апартамента до към два и едва тогава го отстъпиха на Майер и Карела. И останалата част от жилището беше в същото състояние, в което завариха кухнята. Всички възглавници бяха разпрани и съдържанието им се стелеше на пода. По същия начин бе постъпено и с мебелите — и те строшени и разпрани. Разпрани и изкормени бяха и креватите. Всички дрехи — гащи, сутиени, пуловери, ръкавици — се търкаляха на пода. Токовете на обувките бяха срязани. Дори мушамата, закрепена върху кухненската маса с габърчета, беше отпрана. Явно някой бе търсил нещо. От старанието, с което го бе направил, личеше, че е Вил уверен, че ще го намери.

Карела и Майер не търсеха нищо конкретно. Надяваха се само да открият някаква, каквато и да е следа. Двама души бяха брутално убити, по всяка вероятност само с няколко часа разлика. Първото престъпление можеше да мине за обикновено улично убийство, в този град ставаха такива, извършени просто така, без никаква мотивация. Второто убийство обаче говореше за някаква логика и методичност в престъпленията. В рамките на двадесет и четири часа един човек и жена му бяха убити по идентичен начин и на това трябваше да се намери правдоподобно обяснение. Детективите се опитваха да открият нещо, което да им помогне да стигнат до него.

Бяха затруднени от това, че и двете жертви бяха слепи. Не можеха да открият нито бележници с адреси и телефони, каквито се намираха в апартаментите на зрящи жертви, нито някакви записки или бележки. Единствените текстове, които откриха, бяха на Брайловата азбука за слепи. Прибраха ги, за да ги дадат за превод. Откриха стара пишеща машина, от която лабораторните техници вече бяха снели отпечатъци, но не вярваха да получат от нея някаква информация. Откриха и влогова книжка за местния клон на Първа федерална банка, разположен на булевард „Йейтс“. Оказа се, че семейство Харис държи двеста и дванадесет долара в общата си банкова сметка. Откриха и прашен албум със снимки, очевидно неразгръщан от години. В него имаше снимки на Джими Харис като момче и младеж. Повечето на снимките бяха чернокожи. Дори и на снимките на Джими в армията се виждаха повече черни войници. В края на албума имаше лъскава фотография с размери двайсет на двайсет и пет сантиметра.