Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 14

— Да не си гькнала. Кажи къде го е сложил.

— Не знам за какво говорите.

— Искаш ли да те убия?

— Недейте, моля ви, не знам какво…

— Казвай тогава къде го е скрил.

— Моля ви се, аз…

— Къде е — отново попита той и изведнъж я удари жестоко и с всичка сила по лицето. Очилата й паднаха. — Къде е? — повтори той и я зашлеви отново. — Къде е? Къде?…

ГЛАВА ТРЕТА

— На някои хора не можеш да обясниш разликата между сезоните — каза Майер. — Хвани някого от Флорида или Калифорния и се опитай да му обясниш, че има годишни времена. Човекът си знае, че времето всеки ден трябва да е едно и също.

Майер нямаше вид на тротоарен философ, макар че сега вървеше именно по тротоара, стъпваше чевръсто редом с Карела и философстваше, докато наближаваха апартамента на семейство Харис. Имаше вид на това, което всъщност си беше — ченге в работно време. Беше висок, едър, с небесносини очи върху лице, което изглеждаше по-кръгло, отколкото беше, може би защото на главата му не беше останал нито косъм и то преди още да навърши тридесет години.

Оплешивяването бе резултат на монументалното му търпение. Бе се родил в семейството на еврейски шивач в един преимуществено нееврейски квартал. Старият Макс Майер, човек с чувство за хумор, даде на сина си името Майер и се получи съчетанието Майер Майер. Много забавно. „Майер Майер, чифутин подпален!“, започнаха да крещят подире му дечурлигата от квартала и един ден решиха да превърнат този припев в действителност, вързаха го на един стълб и запалиха огън в краката му. Тогава Майер търпеливо започна да се моли за дъжд. Още по-търпеливо започна да се моли някой да дойде да се изпикае върху огъня. Най-сетне заваля, но преди това той вече бе разбрал, че светът е пълен със смешници. Свикна да живее с името си и всичките шеги и подмятания, свързани с него, престанаха да го вълнуват. Нали беше търпелив. Все пак всичко това не можеше по някакъв начин да не му се отрази. Отрази се върху главата му, която остана без косъм и гладка като пъпеш още преди да навърши тридесет години. А сега изникна и нов проблем — по телевизията се появи серия с плешиво ченге. Само някой в участъка да посмее да му каже, че прилича на…

Търпението му е майката, помисли си.

Снегът бе престанал да вали към полунощ. Сега, в десет часа сутринта в петък, върху тротоара имаше съвсем малко снежец и небето бе ясно. И двамата не носеха шапки и бяха облечени с балтони, пъхнали ръце в джобовете и вдигнали яки. От устата на Майер излизаха облачета пара, които се разпръсваха над дясното му рамо.

— Преди години със Сара ходихме в Швейцария. Беше през септември и хората се подготвяха за зимата. Косяха тревата, разстилаха я да съхне, за да има какво да ядат кравите през зимата. Складираха дърва за горене и прибираха говедата от планините. Една голяма подготовка. Знаеха, че скоро ще започне да вали сняг и се подготвяха за зимата. Това са то сезоните. Без тях дните така си приличат, че започва да става противоестествено. Тъй мисля аз.

— Ами хубаво — отвърна му Карела.

— А ти какво мислиш по въпроса, Стив?