Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 13

— Госпожо Харис, когато жертвата има съпруг или съпруга, те трябва да потвърдят самоличността. — За миг се поколеба. — Не знам дали ще имате желанието да направите това.

— Ще го направя, разбира се. Сега ли?

— Може и утре сутринта.

— В колко часа?

— Ще мина да ви взема в десет.

— Добре, в десет часа.

Запъти се към входната врата и преди да я достигне отново се извърна:

— Госпожо Харис?

— Да?

— Добре ли сте? Мога ли да направя нещо за вас?

— Добре съм, благодаря — каза тя.

* * *

Тя вече си беше легнала, когато на вратата се почука.

Повдигна капака на Брайловия си часовник и докосна изпъкналите точици. Беше дванадесет без двадесет. Веднага реши, че детективът се е върнал. Сигурно бе разбрал, че го е излъгала. Навярно бе усетил някакво трепване в гласа или в лицето й. Тя го излъга умишлено, отговори с категорично „не“ на един от въпросите. Той, разбира се, сега се бе върнал, за да разбере защо го е излъгала. Вече нямаше значение. Джими беше мъртъв, така че можеше да каже истината на детектива още от самото начало. Щеше да му я каже сега.

Беше облечена в дълга топла нощница, винаги ползваше нощница през зимните месеци, а запролетеше ли се, спеше гола. Джими все й казваше, че иска да я хваща за циците без да сваля опаковката. Изправи се до леглото и с босите си ходила усети студенината на дървения под. В единадесет вечерта изключваха отоплението и към полунощ апартаментът ставаше студен като зимник. Наметна си пеньоара и тръгна към вратата, като заобиколи един стол. В апартамента не й трябваше бастун. Стъпвайки по скърцащите дъски, мина покрай пианото, на което Джими обичаше да свири. На шега се беше хвалил, че само по случайност не е станал голям пианист. Стори й се странно, че се бе разплакала — та нали бе престанала да обича Джими от една година. Все пак реши, че сълзите й бяха достатъчно искрени.

Вече беше в кухнята. Спря до вратата. Човекът от другата страна продължаваше да чука. Чукането спря, щом тя проговори.

— Кой е?

— Госпожа Харис?

— Да?

— Полиция.

— Детектив Карела ли е?

— Не, госпожо.

— Кой е тогава?

— Сержант Ромни. Бихте ли отворили вратата? Струва ни се, че открихме убиеца на съпруга ви.

— Само момент — каза тя и свали верижката.

Той влезе в апартамента и заключи вратата. Тя чу затварянето на ключа и щракането на бравата. Усети движение и чу скърцането на дюшемето. Човекът бе застанал точно пред нея.

— Къде е?

Тя не разбра въпроса му.

— Къде го е скрил?

— Кое? Кой… кой сте вие?

— Кажи ми къде го е скрил и няма да ти се случи нищо.

Поиска й се да изкрещи. Разтрепери се, опита да се отдалечи и се блъсна в стената. Чу щракането на метал и усети, че дошлият направи рязко движение към нея. След това нещо малко и остро се допря в основата на гърлото й.