Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 131

— Аз възразявам — изрече сухо Лумис.

— Добре. А пък аз ей сега ще се обадя в службата на медицинския експерт, за да ми изпрати веднага човек.

Човекът пристигна след около четиридесет минути. Беше почти девет часа вечерта. Експертът огледа раната и каза, че според него се дължи на кучешко ухапване. Попита дали кучето е било бясно.

— Да — отговори Карела. Тази лъжа му дойде наум съвсем внезапно. В правилника нямаше текст, който да постановява, че не могат да се лъжат медицински експерти и затова продължи да лъже с вдъхновение. — От службата за кучета му отрязаха главата и направиха анализ на мозъка. Кучето е било бясно.

— В такъв случай е добре лечението на този човек да започне веднага — постанови медицинският експерт и без някой да го пита, започна подробно да описва развитието на болестта. Инкубационният период продължавал от две до двадесет и две седмици, след което господин майорът можел да очаква появяването на остри болки в областта на зарасналата рана. Болките щели да бъдат последвани от главобол, загуба на апетит, гадене, нервност, подтиснатост, затруднения в преглъщането на храна. В заключителната фаза се редували конвулсии, делириум, кома и — накрая — смърт. Произнесе думата „смърт“ не без тържественост.

Таталия остана невъзмутим. Нямаше причини да смята, че това е било нагласено, а то и не беше. Не Карела, а друг беше извикал медицинския, експерт. Карела влезе в диалог с експерта едва когато той го попита дали кучето е било бясно. Въпросът изглеждаше естествен, а отговорът — правдоподобен. Риториката на експерта изглеждаше да е от професионално естество, просто следствие само на загрижеността на лекар за човек, намиращ се в опасност. Таталия даже не мигна.

Карела даде знак на Стюърт да дойде при него и двамата мъже шепнешком си размениха няколко думи.

— Какво мислиш? — попита Карела.

— Мисля, че е мръсно малко копеле и ще можем да го пречупим.

— А подполковникът?

— Бъкел не разбира от наказателно право.

— Искаш ли ти да задаваш въпросите?

— По-добре ти. Запознат си със случая.

— Да му покажа ли писмото?

— Първо го предупреди за правата му.

— Може да реши да не отвори уста.

— Ще отвори. Хич не ги мисли за толкова умни. По-скоро са тъпи.

Двамата мъже се върнаха до бюрото на Дженеро, където се бяха струпали останалите. Дженеро отдавна се беше прибрал у дома, но небесносините пликчета продължаваха да красят бюрото му.

— Майор Таталия — започна Карела, — в съответствие с решението на Върховния съд по случая Миранда срещу щата Аризона не ни е позволено да ви задаваме каквито и да е въпроси, преди да сме ви предупредили за правото ви да ползвате услугите на адвокат и за привилегията ви да не казвате неща, които могат да бъдат използвани против вас.

— Каква е тази работа? — попита Лумис подозрително.

— Това означава, че съобщаваме на вашия клиент какви са правата му — отговори Стюърт и се усмихна.