Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 130

Когато Карела поиска да се вземе проба от кръвта на Таталия, за да се сравни с пробата на кръвта, открита на тротоара до клона на Търговската банка на ъгъла на улиците „Чери“ и „Лерд“, Лумис заяви, че това е нарушение на правата на Таталия. В участъка бе дошъл и един помощник-окръжен прокурор на име Ендрю Стюърт. Дошъл бе, защото работата обещаваше да бъде интересна и никак не му се искаше един групов убиец да отърве кожата, а и защото не му бе приятно един надут военен адвокат да възразява срещу това медицинският експерт да прегледа раната, за да разбере дали е причинена от кучешко ухапване или не. Стюърт бе амбициозен човек, който се надяваше един ден да бъде избран за губернатор на щата. Бе служил в армията на САЩ по време на една от многобройните им войни и никак не обичаше офицерите, а най-малко обичаше подполковниците.

— Господин полковник — каза той, защото това беше обръщението към подполковниците, прието в армията на САЩ, — мисля, че ще трябва да ви разкрия няколко малки тайни — за да не се окажете зад линията на фронта без подкрепление. — Усмихна се като лалугер, когато изрече това, защото реши, че е добра проява на чувството му на хумор. — Ще ви разкажа всичко за поправката „Миранда — Ескобедо“ и за правата на един задържан. Или още по-добре, тъй като днес всички говорят само за правата на задържаните, ще ви обясня какви са правата на служителите на реда. Така че слушайте внимателно, господин полков…

— Не ми харесва снизходителният ви тон — пламна Лумис.

— И така да е — продължи Стюърт и пак се ухили като лалугер. — Позволете ми да ви осведомя, че един полицейски служител има право да поиска от арестанта да му вземе кръвна проба или да го накара да диша в торбичка, има право да му вземе отпечатъци от пръстите и да го фотографира, има право да огледа тялото му, да го подреди в един ред с други хора за идентифициране и при това да го накара да облече шлифер или шапка, има право да го докосне с пръст по носа или да го помоли да събере паднали монети. Има право да направи всичко това без предварително да е уведомил арестанта за правото му да говори в присъствието на адвокат или да не казва неща, които после могат да бъдат използвани в негова вреда.

— Това е вашето тълкуване — съпротиви се Лумис.

— Не, полковник, това е тълкуването на Върховния съд на тази страна. Разликата между което и да е от тези действия и изявления в отговор на разпит е просто разликата между показанията с несвидетелски характер и показанията със свидетелски характер от страна на задържания. Първите не трябва да се предшестват от уведомяването на арестанта за правата му, вторите — задължително. Така че, господин полковник, независимо дали това ви харесва или не, ние ще вземем проба от кръвта на майор Таталия, а после ще докараме помощник-медицинския експерт да огледа раната и да определи дали е била причинена от кучешко ухапване или не. Така е, господин полковник, и ние действаме напълно в съответствие с нашите права. Ако искате, вие можете да правите възражения, докато адът замръзне, но ние пак ще сторим това, което вече ви изброих. Ясно ли ви е?