Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 133

— Повтарям, че…

— Защото в писмото се казва, че вие и другите сте убили лейтенанта.

— Не знам за какви други хора говорите.

— Предполагам, че става дума за хората от Огнева група „Алфа“. А вие как мислите?

— Не знам какво означава тази буква. Знам само, че Джими трябва да е бил луд, когато е писал това.

— Аха — каза Карела. — Значи смятате, че той е измислил всичко това, така ли?

— Не знам какво е измислил и какво не е измислил. Знам само, че това е един явен опит за изнудване.

— Значи вие не сте намушкал лейтенант Блейк?

— Разбира се, че не съм!

— Извинете — намеси се Лумис, — но според мен майорът наистина не би трябвало да отговаря на повече въпроси. — Майор Таталия като ваш адвокат…

— Нямам какво да крия — повтори Таталия.

— Какво са случи в онзи ден? — попита Карела.

— В кой ден?

— В деня, в който загина лейтенант Блейк.

— Имаше атака с минохвъргачки — каза Таталия и сви рамене. — Той беше убит от избухването на мина.

— Това кога стана? Преди или след като издаде заповед „Алфа“ да щурмува хълма?

— Какъв хълм?

— Хълмът, на който е било минохвъргачното гнездо.

— Не си спомням такава заповед.

„И цял месец ли водихте бой с другата банда?“

„Голям бой беше, докторе.“

„И след това си почивахте.“

„Да, и Лойд ни каза да се махаме.“

„Какво е искал да каже?“

„Казах ти, каза да отиваме горе.“

— Лейтенантът не даде ли заповед „Алфа“ да щурмува хълма?

— Не знам за какъв хълм говорите.

— Къде беше командният пункт на лейтенанта?

— Не си спомням.

— Не беше ли долу, на ниското? До една бамбукова горичка?

— Не си спомням.

— Нали този ден са ви повишили, при това в бойна обстановка?

— Така е, но не си спомням къде беше командният пункт.

— Дани Кортес каза, че е бил до една бамбукова горичка в подножието на хълма.

— Не знам кой е Дани Кортес.

— Той е бил в група „Браво“. Лейтенантът наредил „Браво“ да щурмува хълма, а след това слязъл долу, за да изпрати и „Алфа“. Нали е издал заповед и „Алфа“ да щурмува хълма?

— Не.

— Но хората отказали да се подчинят, така ли е?

„Така беше, докторе. Момчетата казаха на Лойд да върви на майната си. След това всичките го награбиха и го откъснаха от Роксана. А барабаните биеха до спукване.“

— Не се ли случи именно това? — попита Карела. Беше се разгорещил. Вече бе разбрал всичко. Беще му отнело много време, но затова пък всичко вече му беше кристално ясно. Повече не му трябваше помощта на Лемар или Лайдър, за да разбере, какво е станало този ден. Вече знаеше какво е станало.

— Спречкахте ли се с лейтенанта?

— Не, не съм се спречквал с лейтенанта.

— Не му ли казахте, че хората ви няма защо да щурмуват хълма, щом не искат? Не му ли казахте, че хората ви са уморени?

— Нищо подобно не съм му казал.

— Но той е бил там. Нали е бил?

— Къде да е бил? Не мога да разбера какво искате да кажете.

— На командния пункт. Нали не са го убили преди да стигне до командния пункт?

— Не си… Не си спомням кога го убиха. Ние… минометната атака започна, когато той слизаше от хълма.

„След това го вързаха на стълба в средата на мазето. Аз не разбрах какво ще му правят. Те го връзват, а аз им викам, недейте бе, това е председателят, да не си докараме някоя беда.“