Читать «Отдавна не сме се виждали» онлайн - страница 128

Карела му показа заповедта, но часовият заяви, че ще трябва да разговаря с дежурния офицер. Набра някакъв номер и докладва, че е дошъл някакъв детектив със съдебна заповед. След това подаде слушалката на Карела:

— Полковникът иска да говори с вас.

— Здравейте — каза Карела.

— Здравейте, тук е полковник Хъмфрис. Какъв е проблемът?

— Няма проблем, господин полковник. Нося със себе си съдебна заповед, а вашият човек на портала не иска да ме пусне.

— Каква е тази съдебна заповед?

— За обиск на личността на майор Джон Франсис Таталия.

— Какво ще търсите?

— Следа от кучешко ухапване, господин полковник.

— Защо?

— Заподозрян е в убийство.

— Свържете ме с часовия — помоли полковникът и Карела подаде слушалката на войника.

— Да, господин полковник. Тъй вярно, господин полковник. Тъй вярно.

След това войникът се обърна към Карела:

— Третото здание отдясно. Там, където пише „Военна полиция“.

— Благодаря — рече Карела и влезе с колата през портала. Паркира я на посипаната с чакъл площадка срещу една сграда от червени тухли. След това влезе в нея и видя ефрейтор, седнал зад едно бюро. Поиска да го свържат с полковник Хъмфрис и ефрейторът попита за кого да докладва. Карела каза името си.

Полковник Хъмфрис бе мъж на около петдесет години, висок, строен, с бронзов тен, силна ръка и глас, който издаваше употребата на уиски. Той обясни на Карела, че току-що е разговарял с командира на частта, който разрешава обиска при положение, че бъде извършен в присъствието на военен юрист и военен лекар.

Карела показа пълно разбиране. Армията защитаваше правата на един от своите хора.

И петимата се събраха в лазарета: подполковник-юрист, военен лекар със звание майор, полковник Хъмфрис, най-старшия офицер в поделението, Карела, почувствал се малко потиснат от изобилието на униформи и пагони, и майор Джон Франсис Таталия, който прочете заповедта, сви рамене и каза:

— Не разбирам.

— Тази заповед му дава право да направи проверка дали по тялото ви има следа от ухапването на куче — поясни юристът. — Генерал Килбърг разреши проверката.

— Бихте ли се съблякъл? — каза Карела.

— Това е смехотворно — изрече сопнато Таталия, но започна да се съблича. По ръцете му нямаше никакви следи, но на левия му крак, непосредствено над коляното, имаше бинт.

— Какво е това? — попита Карела.

— Порязах се — отговори Таталия, застанал прав и облечен само в армейски гащета и потник.

— Бихте ли свалил превръзката, ако обичате? — изгледа го в очите Карела.

— Боя се, че ще започне отново да кърви — отговори Таталия.

— Тук има лекар — настоя Карела. — Ако предпочитате, може той да свали превръзката.

— Сам ще я сваля — каза Таталия и започна бавно да размотава бинта.

— Това не е порязване — обади се Карела.

— Порязване е — настоя Таталия.

— Тогава какви са тези дупки?

— Не ви разбирам.

— Това са следи от зъби.

— Вие лекар ли сте? — сопна се Таталия.

— Не, но всеки може да разбере, че това са следи от зъби — каза Карела и се обърна към военния лекар. — Господин майор, това следи от зъби ли са?

— Биха могли да бъдат следи от зъби — отвърна предпазливо майорът. — Би трябвало да ги разгледам по-отблизо, за да преценя.