Читать «Мисли и парадокси» онлайн - страница 15

В своето разнообразно сатирично творчество природата е създала цели особени категории люде, които постоянно пишат за възвишени неща, за красота, правда, любов, доблест добродетел — а носят в себе си една душа мъничка, дребна, която с нищо не е надраснала душата на едно обикновено шимпанзе.

Когато се издигнеш окончателно над земното — тъкмо тогава те заравят в земята.

Дори в момент на върховен екстаз от отражението си в огледалото мухата има само един начин да запечата чувството си.

Драга моя, не се сърди, че те напущам. Текстът на моята последна клетва във всеки случай с нищо не се различава от клетвата на гимназистите:

— Да обикна друга жена? След тебе? Кълна се — никога!

Дълго време аз мислех, че ми вреди алкохолът; сетне хвърлих вината на тютюна; сетне — на месото. Най-после разбрах, че ми вреди просто животът.

Едно от многото благородни чувства, за които обикновеният човек е неспособен, е: признателността. Слепият животински егоизъм ни кара да приписваме всеки свой успех преди всичко на себе си. Коя е тази широка душа, която може да го надрасне?

Недей вярва, когато някой ти каже, че ти е сърдит, защото не си му отишел на гости.

Не осъждай ония няколко стотици млади маниаци на страната, които са побъркани на авторство: всъщност те са, които поддържат българската литература, защото дават пари за списания и книги.

Всички котки мяукат по един и същи начин.

Не се стъписвай пред многобройните си несрети: те са километражните камъни в житейския ти път. А кой товарен кон се плаши от километражните камъни?

Най-възмутителната особеност на глупостите е тая, че докато ги вършим, са невидими за нас; ние ги забелязваме обикновено късно, а често и никога.

Характерно за варварството на нашето общество: никой за никого пет пари не дава, нито да го признае една степен по-високо от себе си, нито да прояви обич до саможертва. Зад видимо интимната връзка най-често се крие съвместно извършено престъпление.

Защо го осъждате? Той решително се бори за запазване на българския лев — и за да го запази, систематически го пренася от държавните каси в собствения си джеб.

Поет, сърцевед, писател, художник, композитор, диригент — всичко това и отделно взето, и вкупом, е твърде малко, за да ни даде приблизително понятие за театрален режисьор.

Възрастта е предателска като расото: който я носи на гърба си, не знае сам какъв изглежда с нея. Но би трябвало винаги да помни, че всички други го виждат, и затова не всичко, което се позволява на другите, се позволява и нему.

Често си представям една държава, населена изключително от крадци. Там всички са против всички по една твърде проста и обяснима причина: всички се знаят помежду си и всеки всекиго обвинява, изобличава, ругае, защото всеки знае за какво е способен всеки друг — по себе си преди всичко.