Читать «Мисли и парадокси» онлайн
Димитър Подвързачов
Димитър Подвързачов
Мисли и парадокси
Ума холодных наблюдений
И сердца горестных замет.
Пушкин
В мойто джобно тефтерче аз внасям бележки — Мълчаливи числа, без хвалба и без хула;
Тук четворка, там тройка, за грешки по-тежки;
На живота — две с минус, на хората — нула…
Животът е тъй глупав и безсмислено-жесток, че ако човек остане напълно нормален, би го живял с голяма мъка. Затуй всеки безсъзнателно се стреми към лудостта: един се предава на религия, друг — на богатства, трети — на азарт, на политика, на изкуства… бързо и неусетно се побъркват, но пък блаженстват до гроб.
За мнозинството български граждани държава произлиза от глагола държа: — Дръжте държавата за всичко! Ние държим да я уверим, че тя е длъжна да ни поддържа! А Отечество — от глагола тече: О, течете, държавни и обществени средства, към моя собствен джоб!
Диоген излизаше от своята празна бъчва и търсеше с фенер хора. В наше време той щеше да бяга от празни хора и да търси с фенер пълна бъчва.
Демократизмът има за психологическа основа едно от най-неизменните човешки качества: завистта — тъй както любовта към клюкарството е основа на изящната литература.
Аз гледам българите като чужденец.
Доволен съм обаче, че гледам чужденците като българин.
Има хора с такива прости, мили души, че за да го отстраниш веднъж за винаги от себе си, достатъчно е да му дадеш малко пари назаем.
Който живее на гарата, смята, че влаковете и пътниците минават за негово развлечение;
който пътува с трена — че гарите са направени и заселени за негово удоволствие.
Всичко друго мога да простя в нелепостите на мирозданието,
но това, дето са дадени криле на мухата — никога.
Вечер, като си легна, започвам да мисля за съчиненията си, които някога ще пиша — и заспивам. Заспивам с блажена мисъл: — Все пак ползата от моите съчинения е действителна: с ненаписаните заспивам аз, а с написаните — навярно читателите.
Жената е книга. Може авторът да е знаменит, изданието, корицата, печатът, хартията — прекрасни; все пак необходимо е да я прочетеш, за да я вкусиш.
Жената е книга: когато я четеш, никак не е важно колцина преди тебе са я чели и колцина след тебе ще я четат.
Жената е книга: ти я четеш и трептиш, вълнуваш се, плачеш поради нея, от възторг, от скръб, от радост… А тя, с каквито букви да е нашарена, си остава проста бездушна хартия.
Едно от най-интимните и продължителни удоволствия, които можеш да доставиш на своите приятели и познати, е това да бъдеш винаги беден. Хората страшно обичат да те знаят сиромах. Пази се да не ги разубедиш: това понижава самите тях в собствените им очи — и те мъчно могат да ти го простят.
Животът е наистина едно изпитание. Но в най-простия смисъл: провидението предлага на хората съблазни, за да ги изпита. Повечето хора, то се знае, веднага се улавят на въдицата. Провидението ги потупва по рамото и им казва със задоволство: браво! — и вече се грижи за тяхното благополучие докрай. Ония малцина, които се стремят да останат праведници — провидението тутакси им обръща гръб с думите: — Господа, вам ще се отплатя на онзи свят! Изобщо — провидението бди… над негодниците.
