Читать «Мисли и парадокси» онлайн - страница 18
Димитър Подвързачов
Някога Уайлд е казал: „Изкуството е най-безполезното нещо на света.“ Без да искам да се натрапвам за събеседник на Уайлда, аз бих добавил: — И няма нужда от други доказателства за това: Достатъчно е да се доближиш до хората на изкуството, за да видиш, че ако и да се занимават с възвишени неща, те наравно с обикновените човеци са най-често като тях подлеци и мошеници.
Има едни малки птички, които чакат, когато крокодилът си подаде главата от водата, безстрашно кацат върху нея и го кълват. Крокодилът отваря уста и се смее — това го гъделичка приятно — а те героично чукат, чукат…
Тези малки птички са фейлетонистите, сатиричните писатели, всички ония изобщо, които пишат с илюзията, че ще поправят някога нещо…
Жената е вечно дете — по ум, но вековен старец — по егоизъм.
Когато те издува да се обясниш в любов, а си крайно беден, спомни си, че погребален магазин не се отваря на курортно място.
Природата създава хората като серия банкноти. Множество серии, в които всяка банкнота прилича на съседката си като две капки вода и носи поредния номер след нея. Но пуснат ли се в обръщение — те вече не могат никога да се срещнат една с друга и цял живот напразно се търсят…
Това търсене е приятелството, любовта — с неизбежните им разочарования.
Да наваксаш времето — за жалост — значи да го почерниш, но не с вакса, а с труд…
Информация за текста
Източник: http://bezmonitor.com, 18 февруари 2005
Сканиране, разпознаване и редакция: Сашо
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/2984)
Последна редакция: 2007-06-13 20:21:13
