Читать «Зимна луна» онлайн - страница 25

В дванайсет и петнайсет, след като Джак се намираше вече два часа и половина в операционната, всички продължаваха да се преструват, че щом няма новини, това е добра новина и че шансовете му се увеличават с всяка минута, в която лекарите продължават да работят над него. На някои обаче, сред които и на Луи, им беше трудно да погледнат в очите Хедър и говореха тихо като че се намираха в погребален дом, а не в болница. Сивотата на дъжда отвън се беше пренесла върху техните лица и гласове.

Загледана в списанието, без да го вижда, тя започна да се пита какво ще прави, ако Джак не оживее. Подобни мисли й се струваха предателски. Първоначално тя успя да ги подтисне, като че самият факт на нейната представа за живота без Джак щеше да допринесе за неговата смърт.

Той не можеше да умре. Не трябваше. Тя се нуждаеше от него. Тоби също се нуждаеше от него.

При мисълта, че може да й се наложи да съобщи новината за смъртта на Джак на Тоби, й се догади. По челото й изби студена пот. Почувства, че ще повърне и ще се отърве от вкуса на горчивото кафе.

Накрая се появи мъж в хирургически зелени дрехи и попита:

— Коя е госпожа Макгарви?

Няколко глави се обърнаха към нея, а Хедър остави списанието на масата и стана.

— Аз съм доктор Прокноу — каза той, когато се доближи до нея. Това беше хирургът, който беше оперирал Джак. Беше около четирийсетгодишен, слаб, с къдрава черна коса и тъмни очи. Те гледаха — или тя си въобразяваше, че гледат — състрадателно и умно.

— Съпругът ви е в следоперативното отделение. Скоро ще го преместим в интензивното — каза той.

Джак беше жив.

— Ще се оправи ли?

— Има големи шансове — отвърна Прокноу.

Колегите на Джак се зарадваха, но Хедър беше по-резервирана, не бързаше да се отдаде на оптимизма. Въпреки това краката й се подкосиха от облекчение. Помисли си, че може да падне на пода.

Сякаш прочел мислите й, д-р Прокноу я заведе до стола. Издърпа друг стол и седна до нея.

— Две от раните бяха особено тежки — каза той. — Тази в крака и другата в долната дясна част на корема. Когато лекарите от „Бърза помощ“ са пристигнали при него, е бил в шок от загубата на кръв.

— Но ще се оправи, нали? — попита тя отново, усещайки, че Прокноу крие нещо от нея и се чуди дали да й го каже.

— Както споменах, има големи шансове. Наистина е така. Но още не е преминал критичната граница.

Хедър не можеше да понесе да е обект на толкова силно съчувствие, защото това означаваше, че оцеляването след операцията може да се окаже най-малкото предизвикателство пред Джак. Тя сведе очи, неспособна да посрещне погледа на хирурга.

— Трябваше да махна десния му бъбрек, но с изключение на това почти нямаше големи вътрешни поражения. Някои незначителни проблеми с кръвоносните съдове, леко засегнато черво. Но ние изчистихме всичко, поправихме го, сложихме временни дренажи в корема и ще го държим на антибиотици, за да избегнем инфекция. Никакви проблеми с това.