Читать «Зимна луна» онлайн - страница 23

— Татко трябва да знае, че сме добре, че сме силни, за да не се притеснява за нас и да се концентрира върху своето оздравяване — каза тя.

— Добре.

— Така те искам, мое момче. — Хедър стисна ръцете му. Много се гордея с теб, знаеш ли?

Тоби неочаквано се смути и заби поглед в пода.

— Ами… Аз… Аз се гордея с татко.

— И би трябвало, Тоби. Татко ти е герой.

Той кимна, но не можа да каже нищо. Лицето му се беше изкривило, докато се опитваше да потисне сълзите.

— Дръж се добре с Ме.

— Добре.

— Ще се върна веднага щом мога.

— Кога?

— Веднага щом мога.

Той скочи от фотьойла и с такава сила се хвърли на врата й, че едва не я събори от табуретката. Тя го прегърна. Тоби се тресеше като от студ, макар че вече беше здрав. Хедър силно стисна очи и така прехапа езика си, че едва не потече кръв от него. Да е силна, да е силна, по дяволите!

— Трябва да вървя — каза тя тихо.

Детето се отдръпна от нея.

Тя му се усмихна и приглади разрошената му коса.

Синът й отново седна на фотьойла и сложи краката си на табуретката. Тя го зави с одеялата, след което отново увеличи звука на телевизора.

Елмър Фъд се опитваше да довърши заека Бъни. Побълкан Жаек. Бум-бум, бам-бам, туп-туп, дрън и така постоянно в непрекъснато преследване.

В кухнята Хедър прегърна Ме Хонг и прошепна:

— Не му давай да гледа другите канали, където може да види новините.

Ме кимна:

— Ако се умори от анимационните филми, ще играем на разни игри.

— Онези копелета от телевизионните новини винаги трябва да ти покажат кръв, за да поддържат висок рейтинга си. Не искам да вижда кръвта на баща си по земята.

Бурята и дъждът бяха отмили всичките цветове на деня. Небето беше черно като въглен и дори от разстояние половин пресечка палмите също изглеждаха черни. Дъждовните капки, сиви като железни пирони, удряха по всичко незащитено. Каналите отстрани на улиците бяха пълни с мръсна вода.

Луи Силвърман беше в униформа и караше патрулната кола. Той използва сирената и сините лампи, за да разчисти пътя пред себе си.

Седнала до него със стиснати между бедрата ръце и свити рамене, трепереща, Хедър попита:

— Добре, сега сме само двамата. Тоби не може да ни чуе. Кажи ми истината.

— Състоянието му е много тежко. Ранен е в левия крак, долната дясна коремна част, горната дясна част на гръдния кош. Престъпникът е бил въоръжен с „Микроузи“. Деветмилиметрови куршуми, които не са никак леки. Когато пристигнахме на мястото, Джак беше в безсъзнание. Лекарите от „Бърза помощ“ не можеха да го свестят.

— А Лутър е мъртъв?

— Да.

— Лутър винаги ми приличаше…

— На скала.

— Да, сякаш винаги щеше да е до него. Като планина.

Те пътуваха мълчаливо в продължение на една пресечка. После тя отново попита:

— Още колко жертви има?

— Трима. Един от собствениците на бензиностанцията, механик и служител при бензиновата колонка. Но благодарение на Джак другият собственик, госпожа Аркадян е жива.

Оставаха километър и половина-два до болницата, когато един понтиак пред тях отказа да пропусне черно-бялата полицейска кола. Понтиакът имаше големи гуми, повдигната предница и спойлери. Луи изчака да се появи място в потока и прекоси широката жълта линия, за да заобиколи колата. Докато задминаваха понтиака, Хедър видя вътре четирима млади мъже. Те бяха със сресани назад коси, вързани на опашка съвременната представа за гангстерска външност. Лицата им бяха сурови и излъчваха враждебност и дързост.