Читать «Зимна луна» онлайн - страница 24

— Джак ще се оправи, Хедър.

Влажните черни улици блестяха от светлината на фаровете на движещите се коли.

— Той е жилав — каза Луи.

— Всички ние сме такива — отвърна тя.

Когато Хедър пристигна в болницата „Уестсайд Дженерал“, Джак все още беше в операционната. Жената на гишето за информация й каза името на хирурга — д-р Емил Прокноу — и й предложи да почака в стаята за посетители до интензивното отделение.

В стаята за посетители беше приложена на практика теорията за психологичното въздействие на цветовете. Стените бяха лимоненожълти, а виниловите седалки и облегалките на сивите метални столове — светлооранжеви. Като че ли тревогата, страхът или тъгата можеха да бъдат прогонени от жизнерадостния декор.

Хедър не беше сама в стаята. Освен Луи с нея имаше още трима полицаи. Двама бяха униформени и един — в цивилни дрехи. Познаваше и тримата. Те я прегърнаха, казаха й, че Джак ще се оправи, и предложиха да й донесат кафе. Опитваха се да повдигнат духа й. Те бяха първите приятели и колеги от отдела, които щяха да дежурят и бдят над колегата си. Не само защото Джак беше обичан от ченгетата, но и защото в обществото, в което насилието постоянно се увеличаваше и в което перспективите да възтържествува законът не бяха големи, полицаите сами се грижеха за себе си и за ближните си.

Чакането се оказа твърде изтощително. Хедър се чувстваше самотна.

Окъпани в изобилната светлина на луминесцентните лампи, жълтите стени и сияещите в оранжево столове сякаш ставаха все по-светли с всяка минута. Вместо да намали притеснението й, този интериор я изнервяше и от време на време тя затваряше очи, за да се спаси от ярките цветове.

Вече час и половина Джак беше в операционната. Хората от групата за подкрепа — а те вече бяха станали шестима — бяха единодушни, че толкова много време под ножа е добър знак. Ако Джак беше ранен смъртоносно, казваха те, той щеше да изкара на операционната маса много по-малко време и лошата новина щеше да дойде по-бързо.

Хедър не беше много сигурна в това. Тя не можеше да си позволи надеждата да надделее, защото мъката й щеше да е още по-непоносима, ако новината в крайна сметка се окажеше лоша.

Дъждът забарабани по первазите и прозорците. През изкривената лупа на водните капки градът навън изглеждаше без нито една права линия, ясно очертан ръб или ъгъл — един вид сюрреалистична метрополия от стопени форми.

Дойдоха непознати, някои от тях със зачервени от плач очи. Всички бяха мълчаливи и напрегнати, чакаха новини за други пациенти — техни приятели или роднини. Някои от тях бяха мокри до кости от дъжда и от тях се носеше миризмата на мокра вълна и памук.

Тя стана и погледна през прозореца. Отпи от горчивото кафе. Седна и взе брой на „Нюзуик“ от миналия месец. Опита се да прочете една статия за новоизгряла холивудска звезда, но всеки път, когато стигаше до края на абзаца, не можеше да си спомни и дума от току-що прочетеното.