Читать «Зимна луна» онлайн - страница 26

— Човек може да живее… да живее и с един бъбрек, нали?

— Да, определено. Той няма да забележи никаква промяна в живота си заради това.

Какво ще се промени тогава в живота му, каква друга рана, какво поражение? Искаше да го попита, но не намери кураж.

Хирургът имаше дълги и нежни пръсти. Китките му бяха тънки, но силни, като на пианист-виртуоз. Каза си, че Джак не би могъл да получи по-добри грижи и по-голямо внимание от това, което му бяха дали тези опитни ръце.

— Две неща ни притесняват — продължи Прокноу. — Силният шок, съчетан с голямата загуба на кръв, понякога може да има… мозъчни последици.

„О, Господи, моля те! Не и това“ — помисли си тя.

— Зависи от това колко дълго е имало недостиг в оросяването с кръв, до каква степен са били лишени от кислород тъканите.

Тя затвори очи.

— Неговата електроенцефалограма изглежда добра и ако трябва да направя прогнозата си по нея, бих казал, че няма поражения на мозъка. Имаме всички причини да сме оптимисти. Но не можем да сме сигурни сто процента, докато той не дойде в съзнание.

— Кога?

— Не може да се каже. Ще трябва да чакаме. Може би никога.

Тя отвори очи, като се опитваше да не плаче. Взе чантата си от масата и я отвори, за да извади носна кърпичка.

Когато си издуха носа и попи очите си, хирургът продължи:

— Има и още едно нещо. Когато отидете при него в интензивното, ще видите, че е обездвижен с ремъци.

Накрая Хедър го погледна в очите.

— Куршум или парче от куршум е ударило гръбнака. По гърба има белези, но не забелязахме счупване.

— Белег ли? Толкова ли е сериозно?

— Зависи дали има пострадал нерв.

— Парализа?

— Докато не дойде в съзнание и не направим изследвания, няма как да разберем. Ако има парализа, отново ще проверим за счупване. Важното е, че не е засегнат гръбначният мозък. Не е толкова лошо. Ако има парализа и ние открием фрактурата, ще го сложим на екстензии. Можем да лекуваме фрактури. Не е фатално. Има голяма вероятност да го изправим отново на крака.

— Но няма пълна гаранция — добави тя тихо.

Той се поколеба. После отвърна:

— Никога няма пълна гаранция.

ШЕСТА ГЛАВА

Стаята, една от осемте, имаше големи прозорци, които гледаха към помещението за персонала на интензивното отделение. Завесите бяха дръпнати настрани, за да могат медицинските сестри да виждат директно пациента от мястото си. Джак беше свързан към монитор, който постоянно предаваше данни към терминала на централния пулт. Освен това беше сложен на система, която му осигуряваше глюкоза и антибиотици. Раздвоена тръба за кислород беше прикрепена леко пред ноздрите му.

Хедър очакваше да се шокира, когато види Джак, но той изглеждаше по-зле и от очакваното. Беше в безсъзнание, лицето му беше отпуснато. Неподвижността обаче не беше единствената причина за неговия плашещ външен вид. Кожата му беше бледа, с тъмносини кръгове около хлътналите му очи. Устните му бяха толкова сиви, че тя се сети за пепелта и за цитата от Библията. Сякаш наистина беше произнесено силно на глас — пепел от пепелта и прах, от прахта. Той изглеждаше с пет или десет килограма по-слаб, от сутринта, когато бе отишъл на работа. Като че борбата му за живот беше продължила седмица, а не само няколко часа.