Читать «Лотарията» онлайн - страница 61

Лу Ан поклати глава и посрещна погледа му с широко разтворени очи, като се боеше да проговори.

— Не си ли забелязала някой да те е проследил до Ню Йорк?

— Никого не видях, Чарли, кълна се. — Лу Ан започна да трепери. — Така се страхувам.

Той преметна силната си ръка през рамото й.

— Няма страшно. Сигурно ме хваща параноя и правя въпрос от нищо. Но понякога е полезно да си параноичен. Не искаш ли да идем да напазаруваме едно-друго? Ще се почувстваш по-добре.

Лу Ан нервно попипа вестникарската статия в джоба си.

Сърцето й сякаш се бе качило в гърлото и щеше да се пръсне. Ала когато го погледна, лицето й бе спокойно и очарователно.

— Знаеш ли какво ми се иска всъщност?

— Какво? Само кажи, и ще го имаш.

— Искам да си направя косата, а може би и маникюра. Доста са запуснати. А след като пресконференцията ще се гледа в цялата страна, искам да изглеждам добре.

— По дяволите, как не се сетих за това?! Сега ще открием най-модния фризьорски салон в указателя.

— Има един във фоайето — побърза да каже Лу Ан. — Видях го, като влизахме. Правят прически, маникюр, педикюр, козметични маски, неща от този род. Много приятен изглеждаше.

— Още по-добре тогава.

— Би ли попазил тук Лиса?

— Най-добре да слезем с нея долу и да те почакаме.

— Чарли, как можа?

— Защо, какво казах?

— Мъжете не ходят по фризьорските салони да гледат какво се прави. Това си е женска тайна. Ако знаехте колко труд полагаме, за да изглеждаме хубави, нямаше да правим такова впечатление. Но и ти ще имаш задача.

— Каква е тя?

— Да ахкаш и охкаш, като се върна, и да ми повтаряш колко добре изглеждам.

Чарли се усмихна широко.

— Вярвам, че ще се справя с тази задача.

— Не знам колко ще се забавя. Може да не стане веднага. В хладилника има шише с приготвена храна за Лиса, когато огладнее. После ще иска да поиграе малко, а като й се доспи, сложи я да легне.

— Свърши си спокойно работата. Нямам други ангажименти днес. Една бира, кабелна телевизия и компанията на тази малка дама — той приближи до количката и пое на ръце Лиса, — и ще съм напълно щастлив.

Лу Ан си взе палтото.

— За какво ти е? — учуди се Чарли.

— Ще си купя някои лични неща. Отсреща има аптека.

— Можеш да си ги купиш от магазинчето в хотела.

— Ако цените са като в предишния хотел, предпочитам да прекося улицата и да си спестя пари.

— Лу Ан, та ти си една от най-богатите жени в света. Можеш да купиш целия хотел, ако искаш.

— Цял живот съм се опитвала да икономисам по някой цент, Чарли. Не мога да се променя отведнъж. — Тя отвори вратата и се обърна да го погледне през рамо, като се стараеше да прикрие нарастващата си тревога. — Ще гледам да се върна час по-скоро.

Чарли се приближи до вратата.

— Не ми харесва тая работа. Ако ще излизаш, редно е да те придружавам.

— Чарли, аз съм възрастен човек. Мога да се грижа за себе си. А и Лиса скоро ще трябва да спи, не можем да я оставим тук сама, нали?

— То се знае, че не, но… Лу Ан го прегърна леко.

— Грижи се за Лиса, пък аз ще гледам да не се бавя. — Тя целуна Лиса по бузката, а Чарли потупа нежно по рамото.

След като Лу Ан тръгна, Чарли извади бира от хладилника и се настани в едно кресло с Лиса в скута и дистанционното управление за телевизора в ръка. В миг погледът му спря на вратата и лицето му се смръщи. Сетне отново насочи вниманието си към телевизора и се постара да заинтригува Лиса със сменянето на каналите.