Читать «Лотарията» онлайн - страница 243

— Не ти вярвам — каза разпалено Лиса.

— Не го и очаквам — рече Джаксън. — Тя ти е майка и е редно да я браниш. Семейните връзки са важно нещо.

— Мама ще дойде да ме прибере.

— Много се надявам да дойде.

Лиса примига под превръзката, когато осъзна смисъла на думите му.

— Ти ще я нараниш, нали? Искаш да нараниш мама, като дойде за мен — извиси гласче тя.

— Повикай ме, ако желаеш нещо. Няма да те карам да страдаш незаслужено.

— Моля ти се, не закачай мама. — Превръзката се навлажни от сълзи.

Джаксън се постара да не чува молбите й. Хлипането й премина в рев, а после утихна в изтощено скимтене.

Той остана неподвижен, сякаш съхраняваше цялата си енергия за това, което предстоеше. Взираше се в мрака. Срещата наближаваше. И много скоро щеше да приключи.

57

Университетската болница във Вирджиния беше както учебна база на Медицинския факултет, така и здравно заведение, радващо се на отлична репутация сред обществеността. Травматологията беше на партера. Лу Ан хукна по коридора. Ригс щеше да паркира и да я последва. Мина й през ума, че това е първото й посещение в болница, и тя много бързо реши, че не й допада особено нито миризмата, нито атмосферата. Може би защото причината да дойде беше Чар ли.

Той беше в самостоятелна стая. Пред вратата стоеше полицай. Лу Ан профуча покрай него и понечи да влезе.

— Забранено е за посетители — заяви полицаят и й препречи пътя с масивната си ръка. Беше висок и як, на около трийсет години. Лу Ан се завъртя, готова за бой, но изведнъж отнякъде се появи Ригс.

— Здрасти, Били.

— Здравей, Мат. Как си? — поотпусна се полицаят.

— Не особено добре. За съжаление май няма да играем скоро баскетбол.

— Как стана? — Били погледна бинтованата ръка на Мат.

— Дълга история. Мъжът вътре й е чичо. — Ригс кимна към Лу Ан.

— Извинете ме. — Били явно се притесни. — Наистина не знаех. Казаха ми да не допускам посетители, но не знам дали имаха предвид и роднини. Нищо, влезте.

Лу Ан отвори вратата, следвана от Ригс, и се взря в проснатия на леглото Чарли. Той вдигна очи и по лицето му се разля широка усмивка. Беше блед, но погледът му шареше пъргаво наоколо.

— Е, това се казва приятна гледка! — възкликна той.

— Слава богу, че си добре. — Лу Ан стисна голямата му длан с двете си ръце.

Чарли тъкмо се канеше да каже нещо, когато вратата се отвори отново и се появи мъж на средна възраст с бяла престилка.

— Минавам на визитация — обяви той и влезе. Носеше медицински картони. — Аз съм доктор Рийс.

— Мат Ригс. А това е племенницата на Чарли, Катрин. — Ригс посочи Лу Ан, която стисна ръката на доктора.

Доктор Рийс прегледа набързо Чарли и продължи да говори:

— Имаме късмет, че Чарли е направил такъв добър турникет. Спрял е кръвотечението, преди нещата наистина да загрубеят.

— Значи ще се оправи? — запита плахо Лу Ан.

— Разбира се — погледна я над очилата си Рийс. — Преляхме му кръв, зашихме раната. Трябва му само малко почивка и ще се възстанови напълно. — Докторът отбеляза последните резултати в картона.

— Чувствам се много добре — поизправи се в леглото Чарли. — Кога ще ме изпишете?