Читать «Лотарията» онлайн - страница 245

— Какво пък, двамата разполагаме с две здрави ръце — вдигна бинтованата си ръка Ригс. — И аз му дължа нещичко.

— Отвън има полицай — опита се да поохлади ентусиазма им Лу Ан.

— Аз ще се погрижа за него — заяви Ригс.

Лу Ан събра останалите вещи на Чарли, включително и клетъчния телефон, и ги напъха в пластмасова болнична торба. Когато Чарли беше напълно облечен, Ригс излезе навън и заговори Били:

— ХеЙ, приятел, би ли отишъл до бюфета за няколко кафета и нещичко за хапване? Бих го направил и сам, но не мога да нося нищо с тая болна ръка. — Той кимна към стаята. — А тя е в истерия. Не искам да я оставям сама.

— Не е разрешено да напускам поста си, Мат.

— Аз ще постоя вместо теб, Били, няма проблеми. — Ригс извади няколко банкноти. — Ето, купи си и ти нещо. Спомням си, че последния път, когато играхме на кегли, после изяде самичък цяла огромна пица. — Той огледа с уважение внушителното телосложение на Били. — Не искам да се стопиш на поста си.

— Знаеш как да спечелиш сърцето на човека, Мат — засмя се Били и взе парите.

Щом вратата на асансьора се затвори след него, Чарли, Лу Ан и Ригс се измъкнаха от стаята и тръгнаха към стълбите отзад. После бързо прекосиха паркинга. Вече притъмняваше, дъждът се усилваше и видимостта ставаше все по-слаба.

След минути тримата пътуваха с колата по шосе 29. Чарли използва възможността да им разкаже онова, което се бе случило в мотела, както и факта, че Джаксън е имал спътник.

— И какво ще правим сега? — Колата подскочи при една дупка и той се намръщи от болка. Лу Ан спря на първата бензиностанция и измъкна някакво листче от джоба си.

— Ще му се обадя.

— И после? — запита Ригс.

— Ще го оставя той да реши — отвърна тя.

— Знаеш много добре какво ще ти каже — намеси се Чарли. — Ще иска да се срещнете само двамата. И ако отидеш, ще те убие.

— А ако не отида, ще убие Лиса.

— Той ще я убие при всички положения — избухна Ригс.

— Не и ако аз първа се добера до него — погледна го безстрастно Лу Ан.

Тя си спомни за последната си среща с Джаксън в къщичката на пазача. Беше по-силна от него. Не много, но определено имаше предимство. Но и той го знаеше. Беше го прочела в очите му. Това означаваше, че няма да се изправи повторно лице в лице с нея. Лу Ан не биваше да забравя това. Щом той можеше да се адаптира, и тя щеше да направи същото.

— Вярвам в силите ти, Лу Ан — каза Ригс, — но той не е обикновен човек.

— Прав е, Лу Ан — додаде Чарли.

— Благодаря ви за доверието, момчета. — Тя не ги изчака да отговорят, измъкна телефона от чантата си и набра номера. Преди да зазвъни, ги погледна сърдито. — И помнете, аз имам две здрави ръце.

Ригс плъзна длан под палтото си и усети успокояващата хладина на пистолета. Този път мерникът му трябваше да е значително по-точен. Е, надяваше се да не му попречи отново някой забит в ръката му нож. Двамата с Чарли наблюдаваха как Лу Ан диктува някому номера на клетъчния телефон и затваря, без да ги поглежда. След няма и три минути той иззвъня. И преди тя да може да отвори уста, Джаксън заговори: