Читать «Лотарията» онлайн - страница 244

— Ще трябва да поостанеш още няколко дни. Чарли очевидно не беше доволен от отговора.

— Ще дойда пак сутринта — каза д-р Рийс. — Не стойте дълго при него, нека да почива повече.

В мига, в който Рийс затвори вратата, Чарли седна в леглото.

— Има ли някакви новини за Лиса?

Лу Ан затвори очи. Едри сълзи се затъркаляха по бузите й. Чарли погледна Ригс за първи път.

— Смятаме, че той я е отвлякъл, Чарли — каза Ригс.

— Ясно ми е, че той я е отвлякъл. Казах на ченгетата всичко, което знам, щом дойдох в съзнание.

— Сигурен съм, че работят по въпроса — кимна Ригс, но думите му прозвучаха доста неубедително.

— Нищо няма да направят, по дяволите — удари Чарли с юмрук металната рамка на леглото. — Той отдавна е изчезнал. Ние, ние трябва да направим нещо. Не се ли е опитвал да се свърже с вас?

— Аз ще се свържа с него — отвори очи Лу Ан. — Но трябваше първо да те видя. Казаха… казаха, че може да не се оправиш. — Гласът й потрепери, а ръцете й стиснаха по-здраво дланта му.

— Сам човек трудно би се справил с твоя благоверен приятел — усмихна се Чарли. После отново стана сериозен. — Съжалявам за случилото се, Лу Ай. Онова копеле отвлече Лиса и вината е моя. Обади се посред нощ и се представи за Ригс. Гласът беше като на Мат, повярвай ми. Каза, че от ФБР са задържали Джаксън. Че трябва да дойда във Вашингтон и да се срещна с теб в сградата на Бюрото. И аз се подведох. Влязох право в капана. — Чарли поклати глава. — Господи, трябваше да заподозра нещо, но той говореше точно като Ригс.

— За бога, Чарли — прегърна го Лу Ан, — теб едва не те убиха заради нея. И заради мен.

Чарли я притисна до себе си. Ригс ги наблюдаваше с изненада, примесена с голяма доза уважение.

— Всичко с Лиса ще бъде наред, Чарли. — Всъщност Лу Ан съвсем не се чувстваше толкова уверена, но никой, и най-вече Лиса, нямаше да има полза, ако майка й изпаднеше в истерия.

— Ти много добре познаваш оня негодник, Лу Ан. Може да й стори всичко.

— Той иска мен, Чарли. Целият му свят се разпада. ФБР е по петите му, той уби Донован и Боби Джоу Рейнълдс, а вероятно и собствената си сестра. И според него аз съм причината за всичко.

— Това е лудост.

— Не е, щом той е убеден в него.

— Не можеш просто да се пъхнеш в ръцете му.

— Точно това мисля и аз — намеси се Ригс. — Не можеш просто да му се обадиш и да му кажеш: Не се притеснявай, идвам, та да ме убиеш.

Лу Ан не отговори.

— Той е прав, Лу Ан — заяви Чарли и се помъчи да стане.

— Какво, по дяволите, правиш? — запита тя рязко.

— Възнамерявам да се облека.

— Извинявай, не чу ли какво каза докторът?

— Стар съм и слухът ми започва да ме напуска. Затова и аз напускам.

— Чарли…

— Слушай — извика той ядосано и се залюля, опитвайки се да си вземе панталоните. Лу Ан го хвана за здравата ръка, а Ригс го задържа от другата страна. — Няма да лежа в това легло, докато Лиса е при оня негодник. Ако не го разбираш, това си е твой проблем.

Лу Ан кимна примирено и му помогна да се облече.

— Ти си един голям добър мечок, нали знаеш.

— Имам си една здрава ръка и искам да го стисна за врата с нея.