Читать «Лотарията» онлайн - страница 241

Мастърс заговори отново:

— Близо метър и деветдесет, шейсет и няколко годишен, със здраво тяло. Да, трябва да е бил здрав като бик, след като е издържал толкова.

Нямаше съмнение, че това е Чарли.

— Къде е той сега?

— Откарали са го в травматологията в Шарлътсвил.

Ригс почувства присъствието й зад гърба си. Обърна се и се вгледа в уплашените й очи.

— Джордж, не споменаха ли, че с него е имало десетгодишно момиче?

— Попитах ги. Казаха само, че раненият излязъл от комата за няколко минути и започнал да крещи някакво име.

— Лиса ли?

Ригс чу как Мастърс се покашля.

— Да. Дъщеря й ли е била? Онзи тип я е отвлякъл, нали?

— Така изглежда — едва успя да каже Ригс.

— Къде сте сега?

— Виж какво, Джордж, все още не съм склонен да ти съобщя.

Мастърс заговори по-настоятелно.

— Отвлякъл е детето. Вие двамата сте на ред. Размисли, Мат. Можем да ви прикрием. Трябва да дойдете тук.

— Не знам.

— Добре тогава, върнете се в къщата й. Сложил съм денонощна охрана. Ако тя се съгласи да отидете там, ще изпратя цяла армия да ви пази.

— Почакай така, Джордж. — Ригс затисна слушалката с гърди и погледна Лу Ан. Очите му й казаха всичко, което трябваше да научи.

— Чарли е, нали?

— Да, но е в кома. Не знаят дали ще издържи. Добрата новина е, че се намира в сигурни ръце в травматологията на Шарлътсвил.

— В Шарлътсвил ли е? Ригс кимна.

— С хеликоптер се стига за минути оттук, а травматолозите там са страхотни. Ще направят всичко възможно да оживее.

Тя продължи да го гледа в очакване. Ригс чудесно знаеше защо.

— Предполага се, че Джаксън е отвлякъл Лиса — каза той и побърза да продължи. — ФБР ни предлага закрила. Можем да отидем в централата или в Уикънс Хънт. Там вече има охрана. Мислят, че…

Тя изтръгна слушалката от ръката му и изкрещя в нея:

— Не искам проклетата ви закрила. Той е отвлякъл детето ми. Единственото, което мога да направя, е да го заловя. Ще си я върна, чувате ли ме?

— Мис Тайлър, предполагам че се обаждате вие… — започна Мастърс.

— Само не ми се изпречвайте на пътя. Той ще я убие, без да му мигне окото, само ако си помисли, че сте наблизо.

Мастърс се опита да остане спокоен, докато изричаше ужасните думи.

— Мис Тайлър, не може да сте сигурна дали вече не й е сторил нещо.

Отговорът й го изненада както със смисъла, така и с категоричността.

— Знам, че не я е наранил. Все още не,

— Той е психопат. Няма как да сте сигурна, че…

— Сигурна съм, дявол да ви вземе! Знам точно какво иска. Не нея. Вие, ченгетата, просто стойте настрана. Ако дъщеря ми загине заради вашата намеса, ще ви намеря и накрай света. — Следващият звук, който Мастърс чу, бе затръшването на телефонната слушалка.

Ригс се затича след Лу Ан, която се спусна като мълния към колата.

— Лу Ан, за бога, спри се за една минута! — Тя се обърна и изчака той да заговори. — Това, което Джордж предлага, е разумно.

Лу Ан махна с досада и отвори вратата на колата.

— Лу Ан, ти иди във ФБР. Нека да те опазят от този откачен. Аз ще остана навън. Обещавам ти да го издиря.

— Лиса ми е дъщеря. Заради мен е в опасност и аз съм тази, която ще я спаси. Само аз и никой друг. Чарли е на ръба на смъртта. Ти се отърва на косъм. Трима души бяха убити. Не допускам никой повече да се замесва в моя гаден, жалък, подъл живот — изкрещя насреща му тя.