Читать «Лотарията» онлайн - страница 239

— Какво има, миличка? — Ригс се надигна и обви ръка около треперещите й рамене.

— Станало е нещо с Лиса.

— Какво? Лу Ан, ти сънуваш кошмари. Няма й нищо.

— Той я е отвлякъл. Откраднал е детенцето ми. Божичко мили, докосваше я. Видях го!

Ригс извъртя лицето й към себе си. Погледът й беше безумен.

— Лу Ан, сънувала си, нищо й няма на Лиса.

Тя го отблъсна от себе си, скочи и започна да мята на леглото вещите от масата.

— Къде е телефонът?

— Какво?

— Къде е проклетият телефон? — изпищя тя и в този момент го напипа.

— На кого се обаждаш?

Не му отговори. Бясно взе да натиска клавишите и зачака с примряло сърце.

— Не отговарят — проплака тя.

— Какво толкова? Чарли е изключил телефона. Знаеш ли колко е часът?

— Той не го изключва никога. Никога! — Пак набра, пак нищо.

— Е, тогава значи батерията се е изтощила. Забравил е да я захрани в мотела.

— Не, не, случило се е нещо. Нещо ужасно — тресеше глава тя.

Ригс стана от леглото и отиде при нея.

— Чуй ме, Лу Ан — разтърси я той, доколкото позволяваше ранената му ръка. — Ще ме изслушаш ли за минута? Тя най-сетне се посъвзе и го погледна.

— Лиса е добре. И Чарли също. Сега си напрегната и затова сънуваш кошмари. — Прегърна я през рамо и я притисна до себе си. — Всичко е наред. Ако тръгнем веднага, ще ни проследят. Недей заради един лош сън да вършиш нещо, което действително ще застраши Лиса.

Тя се втренчи в него и очите й още бяха замъглени от ужас.

Той продължи да шепне в ухото й и успокоителният му тон й подейства. Остави се да я отведе до леглото. Когато Ригс се унесе, Лу Ан се взря в тавана и се замоли горещо това да е било само кошмар. Нещо дълбоко в нея й подсказваше, че не е точно така. В мрака й се привидя ръка, която се протяга към нея. Тя прегърна спящия Ригс, сякаш да го защити. Би дала всичко на света да можеше да стори същото и за Лиса.

56

Двамата агенти на ФБР пиеха горещо кафе и се наслаждаваха на красивата гледка сред покоя на късната сутрин. Но вятърът се усилваше и предвещаваше буря с пороен дъжд през нощта и на идния ден. Заели позиция на шосето под имението, двамата агенти ветерани не забелязаха никакво раздвижване, ала въпреки скуката стояха нащрек.

В единайсет часа към тях приближи кола. Когато спря, прозорчето откъм шофьора се смъкна. Сали Бийчам, икономката на Лу Ан, ги погледна в очакване и единият от тях й помаха да премине. Два часа по-рано, когато излизаше на покупки, присъствието им тук я бе изправило на нокти. Бяха си спестили дългите обяснения, но й дадоха да разбере, че с нищо не я застрашават. Да си вършела работата както обикновено. Бяха й дали телефонен номер, на който да позвъни, в случай че забележи нещо подозрително.

Този път, когато преминаваше покрай тях, тя изглеждаше много по-спокойна и дори изпитваше чувство за важност при това внимание.

— Съмнявам се, че Тайлър ще се върне да си хапне от тази храна — изкоментира едното ченге. Колегата му се подсмихна многозначително.

Следващото превозно средство, което приближи и спря на импровизирания пропускателен пункт, ги накара да изострят внимание. По-възрастният мъж, който караше микробуса, обясни, че е градинарят. По-младият до него бил помощникът му. Показаха карти за самоличност, които агентите провериха старателно и после позвъниха някъде за справка. Отвориха задната врата на микробуса, който наистина бе пълен с градинарски сечива, кашони и рула стара мушама. За всеки случай един от агентите подкара след микробуса нагоре по алеята.