Читать «Лотарията» онлайн - страница 240

Колата на Сали Бийчам бе паркирана пред входа на къщата. Отвътре се разнесе остро пиукане. Входната врата бе отворена и агентът видя как в този момент жената натиска бутоните да изключи алармената система. След миг пиукането спря. Двамата мъже слязоха от микробуса, извадиха някакви инструменти през задната врата, натрупаха ги на количка и се отправиха към двора. Когато изчезнаха зад къщата, агентът се качи в колата си и подкара към пункта на шосето.

Лу Ан и Ригс стояха на паркинга пред мотела край Данвил, щата Вирджиния. Ригс бе разговарял със съдържателя. Полицията била повикана през нощта. Човекът в стая 112 бил нападнат и зле ранен. Раната била толкова сериозна, че го вдигнали с хеликоптера на спешното отделение. Името, с което се регистрирал, не било Чарли. Но това не значеше нищо. Съдържателят нямаше представа дали човекът е дошъл с момиченце.

— Сигурна ли си, че бяха в стая сто и дванайсет? — попита Ригс.

— Естествено, че съм сигурна — извърна се рязко към него тя.

Лу Ан стисна очи, спря да снове и се залюля на токчетата си. Знаеше си! Предчувстваше какво е станало.

— Ох, къде да съм предполагал, че имаш телепатична връзка с тоя тип? — завайка се Ригс.

— Не с него, господ да го убие. С нея, с дъщеря ми!

При тези думи той занемя.

— Трябва да разберем нещо повече, Матю. Веднага.

Ригс се съгласи с нея, но не искаше да ходи в полицията. Щеше да изгуби много време в обяснения и, току-виж, арестували Лу Ан.

— Хайде каза накрая той.

Влязоха в мотела и Ригс позвъни на Мастърс от телефонния автомат на стената. Засега нямало и следа от Джаксън, а и Роджър Крейн се бил покрил. Ригс набързо обясни какво е станало през нощта.

— Чакай така — каза Мастърс.

Докато Ригс стоеше със слушалка на ухото, погледна Лу Ан, която не сваляше очи от него. Сигурен бе, че тя безмълвно чака да чуе най-страшното.

Когато Мастърс се обади отново, гласът му беше изнервен и глух. Ригс загърби Лу Ан, докато слушаше.

— Току-що говорих с участъка в Данвил. Информацията ти е вярна, в един крайградски мотел са намушкали човек. На картата му за самоличност пишело Робърт Чарлс Томас.

Чарли? Ригс облиза пресъхналите си устни и здраво стисна слушалката.

— Картата за самоличност ли? Не е ли могъл сам да говори с полицията?

— Бил е в кома. Загубил бил много кръв. Раната била професионална, така че кръвта му бавно да изтече до капка. Открили парализиращи стрели от електрически пистолет. Така го е обезвредил. Рано сутринта още не било ясно дали ще оживее.

— Как изглеждал? — Ригс чу шумолене на листове.

Беше почти уверен, че става дума за Чарли, но искаше да е абсолютно сигурен.