Читать «Лотарията» онлайн - страница 238

В следващия миг Джаксън проряза дълбоко ръката му точно под рамото. Чарли прехапа устни, щом усети острието да потъва в плътта му. Кръвта шурна и Джаксън се изправи.

— Сбогом, Чарли, ще предам поздрави на Лу Ан. — При тези последни думи лицето му се изкриви от злост. После той се усмихна ехидно и затвори вратата.

С неистов напън Чарли успя да се претърколи по гръб. Положи върховни усилия да повдигне ръце и да улови стрелите. Вече бе замаян от загубата на кръв. От челото му се лееше пот. Напрегна сетни сили и малко по малко разхлаби стрелите, отлепи ги и ги метна встрани. Това не премахна парализата, но все пак почувства облекчение. Доколкото имаше някакъв контрол над крайниците си, изтласка тялото си до стената и сантиметър по сантиметър успя да се повдигне и да подпре гръб на нея. Сякаш хиляди горещи иглички бяха забити в него, но подобно на щангист той се повдигна нагоре, без да подгъне крака. Колкото и странно да бе, пистолетът сякаш бе отключил ставите на коленете му и болката в тях се стопи за пръв път от години насам. Плътно залепен за стената, той се довлече до дрешника и успя да отвори вратата му. Със зъби измъкна една дървена закачалка. Крайниците му изгаряха в огън, което бе обнадеждаващо, защото двигателните нерви на организма му явно се възстановяваха. Успя да хване закачалката в ръка и да откърти пречката, на която обикновено висят панталоните. Захвърли останалата част, оттласна се от стената и се стовари на леглото. Със зъби и една ръка раздра чаршафа на ленти. Сега действаше по-чевръсто, тъй като крайниците му бяха доста раздвижени. Но започваше да му се вие свят. Загубата на кръв си казваше думата. Не му оставаше много време. Възможно най-бързо омота дълга лента точно над прореза. Подпъхна под нея пречката на закачалката и я завъртя. Този самоделен турникет извърши животоспасяващото чудо и кръвта най-сетне престана да тече. Чарли избута слушалката от вилката и набра 911. След като даде адреса, се отпусна на леглото, целият окървавен. Не беше сигурен дали ще оживее, но сега в ума му бяха само Джаксън и Лиса. Знаеше точно за какво ще я използва той. За стръв да примами майка й. Чарли си представи какво ще се случи: Джаксън щеше да ги заколи и двете. След тази последна страховита мисъл той изпадна в несвяст.

Докато микробусът летеше по магистралата, Джаксън се надвеси над неподвижната Лиса и освети лицето й с фенерче. Копие на майката, каза си той. Наследила е и бойния й дух.

Джаксън протегна ръка и докосна лицето на момиченцето.

— Беше още бебе, когато те видях за последен път. — Отмести поглед встрани, взрян в нощта, а после пак се наведе над нея. — Жалко, че трябваше да се стигне дотук. Идвам, Лу Ан — обеща й той в мрака.

Лу Ан внезапно отлепи глава от възглавницата и седна на леглото. Всеки нерв в нея гореше. Едва си поемаше дъх, а сърцето й блъскаше до пръсване.