Читать «Лотарията» онлайн - страница 237

Чарли се свлече на колене, но напрегна всичката си сила да се изправи; искаше да запрати този тип в небитието, та да престане да убива. Но тялото му отказа да се подчини на волята. Докато падаше, съзря ужасената Лиса, застанала до вратата между двете стаи.

Понечи да й каже нещо, да й изкрещи да бяга, но от устата му излезе само едва доловим шепот.

С диво отчаяние видя как Джаксън се спусна към нея и затисна с нещо устата й. Момичето се съпротивляваше храбро, но безуспешно. Ноздрите й поеха хлороформа и след миг тя лежеше на пода до Чарли. Джаксън обърса кръвта от лицето си и грубо разтърси съучастника си.

— Отнеси я в колата и внимавай да не те забележат.

Онзи кимна омърлушено, едва тътрейки разнебитеното си тяло. Чарли безпомощно проследи с очи отвличането на упоената Лиса. После видя как Джаксън се надвеси над него, опипвайки натъртената си челюст. С гласа на Ригс той изрече:

— Хванаха го, Чарли. Заловиха Джаксън. Искам да отпразнуваме случая. — Последва силен смях.

Чарли мълчеше. Лежеше на пода, наблюдаваше, чакаше. Вече със своя глас Джаксън каза:

— Знаех си, че с обаждането ще приспя бдителността ти. Отваряш вратата, без да погледнеш през шпионката, без пистолет в ръката. Каква немарливост! Но иначе беше много старателен и стоеше нащрек. Знаех, че ще си предпазлив и затова монтирах предаватели във всяка ваша кола още първата вечер, когато се промъкнах в гаража на Уикънс Хънт. Този в твоя роувър е по-специален, използват го във военното разузнаване и сигналите се улавят със сателитна антена. Щях да те открия и на другия край на света. Скъпичък е, но явно си струва парите.

След като се срещнах с Лу Ан, разбрах, че ще скрие Лиса, но аз трябваше да знам къде с тя, в случай че ми потрябва за последното представление. Обичам стратегическото мислене, а ти? То се удава на малцина. И ето че госпожичката ми потрябва. Затова съм тук.

Чарли трепна леко, когато Джаксън измъкна ножа от палтото си и после отново, когато отпори ръкава на ризата му.

— Много ми харесва това приспособление — каза Джаксън с поглед върху парализиращия пистолет. — Един от малкото инструменти, които ти позволяват да обезвредиш другия, без да го доведеш до безсъзнание.

Джаксън мушна пистолета във вътрешния джоб на палтото си, но не свали стрелите от гърдите на Чарли. Не се притесняваше, че оставя следи.

— Събра се с неподходящ човек. — Докато казваше това, Джаксън раздра ризата му по раменния шев да оголи място за следващата манипулация. — Остана лоялен към Лу Ан, а виж докъде те докара тя. — Тъжно поклати глава, но усмивката на лицето му издаде ликуването.

Възможно най-бавно и незабележимо Чарли се опита да раздвижи краката си. Усети, че леко помръдват. Това, което Джаксън не знаеше, бе, че едната стрела попадна върху голямото разпятие, което висеше на гърдите на Чарли. Другата също улучи този талисман, преди да се забие в гърдите, тъй че волтажът, разтърсил тялото му, не беше този, на който Джаксън разчиташе.

— Ще останеш парализиран не повече от четвърт час. За жалост кръвта ти ще изтече само за десет минути, след като забия ножа. Поне няма да усетиш нищо. Физически, искам да кажа. Иначе не е приятно безпомощно да гледаш как кръвта ти се лее. Можех да те довърша бързо, но това ми доставя по-голямо удоволствие.