Читать «Лотарията» онлайн - страница 236

Надникна в съседната стая, където Лиса спеше дълбоко. Загледа се в изящните й черти — беше одрала кожата на майка си. И тя щеше да е висока като Лу Ан. Последните десет години изхвърчаха толкова бързо. Къде ли щяха да бъдат те двете следващата седмица? Ами той? Може би сега, когато Ригс се появи на сцената, неговата песен бе изпята. Не се съмняваше, че Лу Ан ще се погрижи да го обезпечи, но вече нямаше да е същото. Е, малко ли беше, че все пак изживя с тях тези шеметни десет години.

Звънът на телефона 1-о стресна. Погледна часовника си. Наближаваше два. Той сграбчи слушалката.

— Чарли?

— Кой се обажда? — попита той. Не можа да познае гласа веднага.

— Мат Ригс.

— Ригс? Къде е Лу Ан? Как е тя?

— Ликува. Хванаха го, Чарли. Заловиха Джаксън. — Гласът му преливаше от радост.

— Слава тебе, господи! Къде?

— В Шарлътсвил. Агентите на ФБР завардиха летището и двамата с брат му им кацнаха в мрежата. Предполагам, че беше тръгнал да отмъщава на Лу Ан.

— Брат му ли?

— Брат му Роджър. ФБР не знае дали и той е замесен, но все едно. Важното е, че хванаха Питър Крейн. Казаха Лу Ан да отиде утре във Вашингтон да даде показания.

— Утре ли? Ами какво ще стане с нашата среща?

— Затова ти се обаждам. Искам двамата с Лиса веднага да се приготвите за път. Ще се видим направо във Вашингтон. Пред Хувър Билдинг. Намира се на Девета улица и Пенсилвания Авеню. Ще уредя да те чакат отпред. Ако тръгнете сега, ще можем да закусим заедно. Искам да отпразнуваме случая.

— А ФБР? А обвинението в убийство?

— За всичко съм се погрижил, Чарли. Лу Ан ще остане на свобода.

— Това е чудесно, Ригс. Не помня откога не съм чувал по-прекрасна новина! Ами къде е Лу Ан?

— На другия телефон, говори с ФБР. Предай на Лиса, че майка й я чака с нетърпение.

— Дадено. — Чарли затвори и веднага се зае да стяга багажа. Ех, защо не можа да види физиономията на Джаксън, когато са го пипнали. Гад с гадовете! Чарли реши да пренесе всичко в колата, преди да събуди Лиса. С олекнало както никога сърце той грабна две чанти под мишници и отвори входната врата.

Замръзна на място. На прага стоеше мъж с черна маска и пистолет в ръка. Чарли метна по него чантата, последвана от гневния му крясък, пистолетът отхвръкна и падна на земята. После тутакси сграбчи мъжа за маската и го запрати в стаята с такава сила, че онзи се залепи на стената и подгъна крака. Преди да успее да се изправи, Чарли се нахвърли отгоре му и започна да сипе леви и десни удари. Старите му боксьорски умения се възвърнаха толкова бързо, сякаш никога не бе напускал ринга. Тежките юмруци постигнаха своето; с един последен стон онзи рухна на пода и замря. Усетил второ присъствие, Чарли изви глава.

— Здравей, приятел! — Джаксън затвори вратата след себе си.

Щом позна гласа, Чарли скочи насреща му, учудвайки Джаксън с пъргавината си. Двете парализиращи стрели от електрическия пистолет улучиха Чарли в гърдите, но не преди якото му рамо да се удари в челюстта на Джаксън, така че да го хласне във вратата. Но Джаксън продължи да натиска спусъка, изпращайки електрически ток в тялото на Чарли.