Читать «Лотарията» онлайн - страница 235

Дейвид Балдачи

Докато лежеше до нея, доби увереност, но изпитваше и някаква неловкост. Тя явно усети това, обърна се към него и нежно помилва лицето му.

— Искаш да ми кажеш нещо?

— По-скоро очаквам с нетърпение нещо. Когато бях във ФБР, трябваше да полагам усилия да бъда по-сдържан. Изглежда, имам вродена нетърпимост към потискане на желанията.

— Това ли е всичко? Той кимна.

— Сигурен ли си, че не съжаляваш, задето се набърка в това?

Той я притисна към себе си.

— Да съжалявам? Ей, богу, за какво?

— Ами да ти изброя някои неща. Раниха те, размина се на косъм със смъртта. Един психопат и сега се опитва да ни убие. Опъна се на ФБР и провали прикритието си, така че мафиотите лесно ще те открият. Кръстосваш страната с мен и се мъчиш да си една крачка пред другите; в това време бизнесът ти се проваля. А не се знае дали изобщо ще ми остане нещо, с което да мога поне малко да ти се отплатя. Това не е ли достатъчно?

Ригс погали косата й и реши, че ще й го каже сега. Кой знае как щяха да се развият нещата. Можеше да няма друга възможност.

— Не отчете един факт — че съм влюбен в теб. Знам, че едва ли има по-неподходящ момент да го кажа, но исках да го знаеш.

— О, Матю — успя само да прошепне тя с тръпнещ глас. Всъщност цялата тръпнеше.

— Сигурен съм, че и преди си чувала тези думи. Много пъти, и вероятно от по-подходящи мъже…

Тя затисна устата му с длан, но дълго не каза нищо. Той нежно целуна пръстите й. После Лу Ан изрече с дрезгав глас:

— Да, и други мъже са ги произнасяли пред мен. Но сега за пръв път поисках да ги чуя.

Тя погали косата му и устните й потърсиха устните му, намериха ги в мрака и се впиха в тях, бавно и дълбоко. Трескавите им пръсти смъкнаха дрехите. Лу Ан простена тихичко, когато дълбокият страх и силното щастие се забориха за надмощие в душата й. Накрая прогони от съзнанието си всички мисли и се отдаде на онзи порив, който бе търсила толкова години, в толкова страни, в красиви сънища, грубо прекъсвани от кошмари, в блянове, ожесточено потъпквани от реалностите на двойствения й живот. Вкопчи се в Матю Ригс, сякаш осъзнала, че това може да е за последно. Телата им дълго останаха слети, преди да се отпуснат, морни и блажени. Заспаха прегърнати.

55

Чарли потърка очи и съвсем се разсъни. Загледа се в телефона — преди два часа Лу Ан му разказа какво е станало и оттогава той не можеше да мигне. Значи Джаксън бе всъщност Питър Крейн. След като вече знаеше, че е разкрит, Джаксън сигурно бе побеснял. В такъв случай Чарли не желаеше никоя от тези, които обичаше, да попада в обсега на този господин.

Измъкна се от леглото. Колената го боляха повече от обикновено поради дългото шофиране. Нямаше кой да го смени на волана. С нетърпение очакваше Лу Ан. А май и Ригс. Този човек се бе изложил на опасност заради нея. Ех, ако успееше да оправи нещата…