Читать «Лотарията» онлайн - страница 231

Паркър излезе навън и огледа улицата. Видя как едно такси спира и отвътре се показа Джаксън. Портиерът тутакси дотича до него. Познаваше го от дете. Преди години заедно с Джаксън и по-малкия му брат Роджър хвърляха монети в огромния фонтан насред фоайето. За да изкара нещо допълнително, Паркър бавеше децата и в неделя ги разхождаше из Сентръл Парк; той пръв ги черпи бира, когато поотраснаха. Пред очите му възмъжаха и напуснаха родното гнездо. После чу, че семейство Крейн е изпаднало във финансови затруднения; изселиха се от Ню Йорк. Но Питър Крейн се бе завърнал и бе купил апартамента. Явно бе много забогатял.

— Добър вечер, Хорас — поздрави учтиво Джаксън.

— Добра да е, мистър Крейн — отвърна Паркър и повдигна шапка.

Джаксън понечи да го отмине.

— Мистър Крейн… сър?

— Какво има? — обърна се той. — Малко бързам, Хорас.

Паркър погледна нагоре.

— Някакви мъже дойдоха, мистър Крейн. Качиха се направо в дома ви. Цял полк въоръжени феберейци. Такова нещо не съм виждал. Сега са горе и мисля, че ви чакат да се върнете.

Джаксън не се стресна, а каза спокойно:

— Благодаря ти, Хорас, просто е станало недоразумение. — Протегна ръка и Хорас я пое.

След това Джаксън се обърна и бързо се отдалечи. Когато разтвори длан, Паркър видя сгъната стодоларова банкнота. Озърна се, пъхна я незабелязано в джоба си и отново застана на пост край вратата,

Джаксън се прикри в сенките на отсрещната алея и вдигна поглед високо нагоре, към прозорците на последния етаж. Съзря бавно движещи се силуети и устните му затрепериха при мисълта за това нагло нашествие. Не му беше хрумвала възможността да открият личните му покои. По дяволите, как бяха успели? Ала сега нямаше време за притеснения. Отиде до телефонната кабина на ъгъла и позвъни. След двайсет минути пред него спря лимузина. Обади се на брат си и му каза моментално да напусне жилището си, без да се мотае, да стяга багаж, и да го чака пред театър „Сейнт Джеймс“. Не знаеше как са разбрали кой е той, но всеки момент можеше да се озоват и при Роджър. После се отби за минута в един друг свой апартамент, който се водеше на измислено име, и си взе някои необходими неща. Притежаваше частен самолет с екипаж на денонощно разположение. Беше в хангарите на летище Ла Гуардиа, записан като собственост на една от безбройните му фирми фантоми. Обади се предварително на дежурния пилот, да има време да регистрира полета. Джаксън нямаше намерение да седи със скръстени ръце в чакалнята. Лимузината щеше да ги откара направо на пистата. Като свърши всичко това, мина покрай театъра и взе брат си.

Роджър беше с две години по-малък и макар доста слаб, бе жилав като брат си. Имаше същата буйна тъмна коса и същите фини черти. Беше му любопитно защо брат му отново влиза в живота му.