Читать «Лотарията» онлайн - страница 229

— Имам някакви други документи в банката ми в Ню Йорк.

— Пак е много рисковано.

— Мога да пиша на фирмата в Швейцария, но се съмнявам, че те знаят нещо. А и така да е, едва ли ще ни го кажат. Нали разбираш, хората си държат парите в Швейцария заради секретността.

— Добре, добре. Ами друго? Все нещо си спомняш за него — облеклото, говора, походката, миризмата. Някакви специални интереси? А Чарли? Може той да е забелязал нещо по-особено.

Лу Ан се поколеба.

— Да го попитаме — каза тя, бършейки ръка в салфетката. — Но едва ли. Чарли ми каза, че никога не са се срещали лице в лице. Винаги са общували само по телефона. Не виждам начин да се доберем до Джаксън.

— Има начин, Лу Ан. Всъщност отдавна съм стигнал до извода, че той е единственият.

— Какъв начин?

— Имаш ли номер, чрез който се свързваш с него?

— Да. И какво?

— Ще си уговорим среща.

— Но нали току-що каза…

— Срещата ще е с мен, не с теб.

Лу Ан скочи от гняв.

— Дума да не става! За нищо на света няма да те пусна да припариш до него! Виж как те подреди. — Тя посочи ръката му. — Следващия път ще е по-зле. Много по-зле.

— Още тогава щеше да бъде, но добре че ти отклони ръката му. — Той й се усмихна нежно. — Виж какво, ще му се обадя. Ще му кажа, че напускаш страната и всички проблеми тук. Научила си, че Донован е мъртъв, тъй че въпросът с него е приключил. Всеки си тръгва по своя път.

Клатейки глава непримиримо, Лу Ан се отпусна на стола си.

— А после — продължи Ригс — ще му кажа, че аз не съм щастлив от това подреждане на нещата. Всичко съм измислил, слушай: писнало ми е от строителството и искам откуп.

— Не, Матю, не!

— Джаксън и без това ме смята за престъпник. Изнудването за пари няма да му се стори нелогично. Ще му кажа, че съм подслушвал спалнята ти и че имам запис на разговора ви от онази вечер, тъй че знам много неща.

— Ти луд ли си?!

— Искам пари. Огромна сума, срещу която ще получи касетата.

— Той ще те убие. Лицето на Ригс помръкна.

— Тъй или иначе, ще го направи. Не искам да стоя и да чакам със скръстени ръце. По-добре да настъпя в атака. Нека и той се изпоти. Може да не съм върл убиец, но не съм и мекотело. Имам закалката на агент ветеран. И преди съм убивал при изпълнение на служебния дълг и ако мислиш, че дори за секунда ще се поколебая да пръсна мозъка му, значи не ме познаваш.

Ригс сведе поглед към масата, опитвайки се да успокои нервите си. Планът му бе рискован, но кой план не би бил? Понечи да каже нещо, но щом я погледна, думите замръзнаха на устата му.

— Лу Ан?

— О, неее! — изписка ужасено тя.

— Какво има? Какво е станало? — Сграбчи треперещото й рамо. Тя не му отговори, вперила поглед зад гърба му. Той се извърна светкавично, очаквайки да съзре Джаксън с по една кама във всяка ръка. Озърна се из празния ресторант и погледът му попадна на телевизора, където излъчваха извънреден репортаж. Екранът се запълни от женско лице. Преди два часа Алиша Крейн, видна гражданка на Вашингтон, била намерена мъртва в дома си. Открила я камериерката й. Ригс облещи очи, когато чу да съобщават, че Томас Донован, заподозрян в убийството на Робърта Рейнълдс, е имал интимна връзка с Алиша Крейн.