Читать «Лотарията» онлайн - страница 232

— Не можах да повярвам, че се обади така неочаквано. Какво е станало, Питър?

— Млъкни, остави ме да мисля. — После изведнъж се обърна рязко към него и попита: — Гледа ли новините?

— Почти не гледам телевизия — поклати глава Роджър. — Защо?

Очевидно не знаеше за смъртта на Алиша. Това добре. Джаксън не му отговори; смъкна се ниско на седалката и умът му запрепуска през безброй сценарии.

След половин час бяха на летище Ла Гуардиа. Полетяха на юг и силуетът на Манхатън скоро остана зад тях.

Ченгетата от ФБР наистина се появиха в апартаментчето на Роджър Крейн, но със закъснение. И все пак бяха много по-заинтригувани от това, което намериха в апартамента на Питър Крейн.

Обикаляйки из огромния му дом, Мастърс и Бърман попаднаха в гримьорната и в стаята с архивите му, както и в компютърната зала.

— Мамка му — изруга Бърман, докато гледаше облещено маските, бурканчетата с гримове, безбройните костюми, натъпкани в гардеробите.

С ръкавици на ръцете, Мастърс внимателно разгледа албума с вестникарски изрезки. Експертите по веществени доказателства тършуваха навсякъде, събирайки материал.

— Ригс май ще излезе прав. Сам е действал тоя тип. Има надежда да оправим кашата.

— Каква ще е следващата ни стъпка?

— Съсредоточаваме се върху Питър Крейн — отговори тутакси Мастърс. — Завардваме летищата, гарите, автогарите. Искам да се блокират изходите на всички главни артерии на този град. Уведомяваме хората си, че е крайно опасен и е цар на маскирането. Разпращаме снимки навсякъде. Отрязваме достъпа му до дома, макар че явно разполага с огромни средства. Щом го открием, да няма никакви издънки. Инструктирай да се стреля и при най-малка опасност.

— А с Ригс и Тайлър какво ще правим? — попита Бърман.

— Ако не се намесват, няма страшно за тях. Но ако действат самостоятелно, тогава не давам гаранции. Не мога да излагам хората си на риск, за да предпазвам тях. Мен ако питаш, Лу Ан Тайлър си е за затвор. Така че я държим в ръцете си. Мисля, че ще си затваря устата. Защо не идеш да нагледаш събират ли достатъчно доказателствен материал?

Бърман се подчини, а Мастърс седна и зачете информацията за Лу Ан Таилър под нейната снимка. Тъкмо привършваше, когато Бърман се върна.

— Мислиш ли, че Крейн ще погне Тайлър? — попита той.

Мастърс не отговори. Взираше се в Лу Ан Тайлър, която го гледаше от снимката. Сега разбра защо е сред избраниците. И защо Крейн се е спрял на всички тях. Вече имаше по-ясна представа коя е Лу Ан Тайлър и защо се е съгласила на тази стъпка. Притисната от бедността неудачница с невръстно дете. Без капка надежда. Всички те бяха капнали като зрели круши в мрежата на този тип. Чувствата на Мастърс се изписаха на лицето му. Точно в този момент той започваше да изпитва огромна вина — по много причини.

Наближаваше полунощ, когато Ригс и Лу Ан спряха пред един мотел. След като се настаниха, Ригс позвъни на Джордж Мастърс. Той току-що пристигаше от Ню Йорк и му разказа в подробности какво се е случило след последния им разговор. Щом остави слушалката, Ригс се взря в разтревоженото лице на Лу Ан.