Читать «Лотарията» онлайн - страница 233

— Какво ти казаха?

— Каквото очаквахме — поклати глава Ригс. — Джаксън не бил там, но са открили достатъчно доказателства за доживотен затвор и отгоре. Както и албум с вестникарски изрезки за всички, спечелили лотарията чрез него.

— Значи наистина е роднина на Алиша Крейн? Ригс кимна мрачно.

— Той е по-големият й брат Питър. Джаксън е Питър Крейн.

— Излиза, че е убил собствената си сестра? — облещи очи Лу Ан.

— Така излиза.

— Защото е знаела твърде много ли? Заради Донован?

— Именно.

Лу Ан потръпна.

— Къде според теб е той сега?

Ригс сви рамене.

— Ченгетата са претърсили жилището му. По всичко личало, че е червив от пари. Значи може да иде на милион места, може да се преобрази както си поиска. Няма да е лесно да го пипнем.

— И да изпълним сделката… — добави с лек сарказъм Лу Ан.

— Нима не им разкрихме кой е? Благодарение на нас са в дома му, неговата „световна централа“. Когато казах, че ще им го предадем, не съм имал предвид да им го доставим в кутия с панделка пред прага на Хувър Билдинг. Мисля, че от наша страна всичко е точно.

Лу Ан въздъхна дълбоко.

— Това значи ли, че ФБР ще спазят уговорката? Няма ли да ме преследват от полицията в Джорджия?

— Ще трябва да уточним някои подробности, но като цяло ще я спазят, така мисля. Без те да знаят, записах цялата среща в Хувър Билдинг. С тази сделка се съгласиха Мастърс, директорът на ФБР и министърът на правосъдието, упълномощени от самия президент. Всичко това го имам на лента. Щат не щат, ще играят честно. Но искам и аз да съм честен към теб. Данъчните ще те одрусат здраво. Всъщност като ти начислят глобите и лихвите, натрупани за толкова години, едва ли ще ти останат много пари, ако изобщо остане нещо.

— Не ме интересува. Искам да си платя данъците, дори нищо да не ми остане. Истината е, че това са крадени пари. Важното е дали цял живот трябва да се озъртам през рамо.

— В затвора няма да влезеш, ако това имаш предвид. — Той погали лицето й. — Не изглеждаш много щастлива. Тя се изчерви и се усмихна.

— Щастлива съм. — Но усмивката й бързо угасна.

— Знам какво си мислиш — каза Ригс.

— Докато не заловят Джаксън, животът ми виси на косъм.

Както и твоят, и на Чарли. — Устните й потрепериха. — И на Лиса. — Тя скочи изведнъж и грабна телефона.

— Какво правиш? — попита Ригс.

— Трябва да видя дъщеря си. Искам да се уверя, че е в безопасност.

— Чакай малко, какво ще им кажеш?

— Че можем да се срещнем някъде. Искам да е до мен. Няма да позволя да я докосне, освен ако първо не убие мен.

— Лу Ан, недей да…

— Това не подлежи на обсъждане — категорично го сряза тя.

— Добре, добре, разбрах. Но къде ще се срещнем с тях?

Лу Ан разтърка челото си.

— Не знам, има ли значение къде?

— Къде се намират сега? — попита Ригс.

— Последното, което разбрах, е, че се отправят към Вирджиния.

— С коя кола е Чарли?

— С роувъра.

— Чудесно, ще ни побере всичките. Ще се срещнем където са сега. Ще зарежем тази кола и ще се прехвърлим при тях. Ще се покрием някъде и ще чакаме ФБР да си свърши работата. Тъй че им се обади, а аз ще отскоча до денонощната закусвалня отсреща и ще купя нещо за ядене.