Читать «Лотарията» онлайн - страница 230

Лу Ан не можеше да отдели очи от лицето. Тя бе виждала тези черти, тези очи, вторачени в нея на верандата пред къщата на пазача. Пронизващите я очи на Джаксън.

Неговото истинско лице.

Бе потреперила от ужас, когато го зърна или по-скоро когато осъзна какво е станало. Надяваше се никога повече да не види тези черти. Но ето че сега ги показваха по телевизията.

Когато Ригс отново я погледна, тя вдигна треперещ пръст към екрана.

— Това е Джаксън — каза тя и гласът й пресекна. — Преоблечен като жена.

Ригс пак погледна телевизора. Не може да е той, помисли си и се обърна към нея.

— Откъде знаеш? Нали каза, че винаги е бил маскиран.

Лу Ан не можеше да отлепи очи от лицето на екрана.

— Докато се биехме на верандата, физиономията му… гумата или найлонът, или каквото беше там, се отлепи. Видях истинското му лице. Ето това. — Тя посочи екрана.

Първата мисъл на Ригс се оказа вярна. Роднини? Господи, възможно ли бе? Връзката с Донован не можеше да е случайна, нали? Той хукна към телефона.

— Извинявай, че вързах тенекия на момчетата ти, Джордж. Дано началството не ти е писало черни точки.

— Дявол да те вземе, къде си? — попита заповеднически Мастърс.

— Слушай сега. — Ригс разказа историята, която току-що чу.

— Мислиш, че има нещо общо с Алиша Крейн? — възбудено извика Мастърс и гневът му към Ригс изчезна временно.

— Може би. Близки са по възраст. По-голям или по-малък брат, да речем.

— Слава богу за силния ген.

— Какъв ще е планът?

— Ще направим справка за семейството. Няма да е трудно. Бащата е бил сенатор дълги години. Прочута фамилия са. Ако тя има братя, братовчеди, каквито са там, бързо ще ги открием. Ще ги приберем за разпит. По дяволите, това няма да ни навреди.

— Съмнявам се, че той ви чака да му потропате на вратата.

— Нас никой не ни чака, не е ли така?

— Ако е някъде наблизо, много внимавай, Джордж.

— Да, ако е вярно това, че е…

— …убил сестра си — довърши вместо него Ригс. — Не искам да мисля как ще постъпи с чужд човек.

Ригс затвори. За пръв път се почувства обнадежден. Не се заблуждаваше, че Джаксън ще чака ФБР да го арестува. Щеше да е настървен, освирепял, жадуващ мъст. Все едно, трудно щеше да се добере до Лу Ан, преди да унищожи самия него. А те нямаше да седят тук като лесна мишена. Беше време да изчезват.

След десет минути бяха в колата, поели незнайно накъде.

54

Джаксън се качи на самолета на авиокомпания „Делта“ за Ню Йорк. Нуждаеше се от подкрепления и щеше да вземе със себе си Роджър. Не можеше да разчита на него да отиде сам където му поръча. Заедно щяха да се върнат на юг. По време на краткия полет Джаксън се обади на човека, който следеше Чарли и Лиса. Били спрели в едно крайпътно заведение. Чарли разговарял по телефона — несъмнено с Лу Ан. После продължили и скоро щели да влязат във Вирджиния откъм юг.

Нещата се развиваха добре. След час Джаксън пътуваше с такси към апартамента си в Манхатън.

Хорас Паркър гледаше и не вярваше на очите си. От петдесет години беше портиер на тази сграда, чиито апартаменти се простираха на четиристотин квадрата и струваха поне пет милиона, а този на последния етаж бе тройно по-голям, но никога не бе виждал такова нещо. Наблюдаваше как малката феберейска армия се изсипва във фоайето и задръства частния асансьор, който спираше само пред големия апартамент. Изглеждаха ужасно сериозни, а оръжието им подсилваше този ефект.