Читать «Лотарията» онлайн - страница 221

— Какво намеквате?

— Нищо, за бога. Дойдох тук да търся факти. Чух гласа ви на телефонния секретар. Този глас ми подсказа две неща: първо, че се страхувате за Донован; и, второ, че знаете точно защо се страхувате.

Алиша започна да трие юмруци в скута си. Няколко пъти затваря и отваря очи. Ролинс чакаше търпеливо, докато тя се чудеше как да постъпи. После Алиша заговори на изблици. Ролинс измъкна бележника си и започна да пише бързо.

— Отначало Томас се зае с лотарията, защото беше убеден, че някои големи финансови фирми прибират парите на спечелилите и ги пропиляват или им вземат такива комисиони, че накрая ги разоряват. Томас наричаше тези фирми обирджийски. Той винеше и правителството, че оставя горките хора в ръцете на мошеници. Освен това мнозина не знаят как да се справят с данъците си, при което чиновниците им начисляват глоби и им прибират всичко. Дори повече от печалбата. С което ги съсипват.

— Как е стигнал до това заключение?

— Чрез фалитите — рече простичко тя. — Всички тези хора спечелват огромни пари и после обявяват фалит.

Ролинс се почеса по главата.

— Да, чел съм нещо такова тук-там. Мислех си, че спечелилите просто нямат парите за нищо. Нали знаете, харчат като луди, забравят да си плащат данъците, такива неща, както и вие казахте.

— Само че много скоро Томас откри и нещо друго. — Тя отпи глътка кафе и лицето й се озари при мисълта за пъргавия ум на Томас.

— Което беше… — подкани я Ролинс.

— Което беше фактът, че дванайсет поредни победители не са обявили фалит.

— И какво?

— И Томас се върна години назад в проучванията си. През всичкото това време процентът на фалитите е постоянен. И изведнъж, точно по средата, се появяват дванайсет процъфтяващи късметлии. Не само избегнали фалит, ами и забогатели много повече.

Ролинс потърка брадичка и я погледна озадачено.

— Но какво толкова може да означава това?

— И на Томас не му беше съвсем ясно. Но се приближаваше към обяснението. Постоянно ми се обаждаше от разни места да ме осведомява как вървят нещата, какво е открил. Затова се притесних толкова, като престана да се обажда.

Ролинс погледна в бележника си.

— Точно така, споменавахте за опасност в телефонното съобщение.

— Томас откри една от спечелилите най-много пари от лотарията. — Алиша се помъчи да си спомни името. — Лу Ан някоя си. Тайлър, точно така, Лу Ан Тайлър. Той каза, че е обвинена в убийство, извършено точно преди да спечели лотарията, след което е изчезнала. Беше я открил благодарение на данъчните регистри. И отиде да се срещне с нея.

— Къде стана това? — Ролинс отново се наведе над бележника си.

— В Шарлътсвил. Прелестно кътче със страхотни имения. Били ли сте там?

— С моята заплата много-много не пазарувам имения. И после?

— Той я притиснал.

— И?

— И тя почти се издала. Томас казва, че винаги можеш да познаеш това по погледа.

— Аха. — Ролинс я погледна с любопитство. — И каква беше неговата позиция?

— Моля?

— Позицията му. Какъв материал възнамеряваше да напише, та да се изложи на опасност?

— Ааа, ами тази жена беше убийца. Щом беше убивала веднъж, можеше да повтори.