Читать «Лотарията» онлайн - страница 220

Тя тутакси отвори широко вратата.

— Ама разбира се. Извинявайте.

Алиша го поведе по коридора към всекидневната. След като го настани на дивана, попита дали иска кафе.

— С голямо удоволствие, мадам.

Щом тя излезе, Ролинс се изправи и огледа стаята. Едно нещо веднага привлече вниманието му. Снимката на Донован, прегърнал през рамо Алиша Крейн. Личеше, че е правена наскоро. И двамата изглеждаха безкрайно щастливи.

Ролинс държеше снимката в ръцете си, когато Алиша се върна с поднос, на който имаше две чаши кафе, сметана и две сини пакетчета захарин на прах. Тя наведе подноса към масичката.

— Не можах да намеря захарницата. Камериерката е излязла и ще се върне след час. Аз обикновено не знам… — Очите й попаднаха на снимката. — Може ли да ми я дадете? — попита тя. — Остави подноса и протегна ръка.

Ролинс бързо й подаде снимката и седна на мястото си.

— Да започнем по същество, мис Крейн. Сигурно сте чели вестниците.

— Искате да кажете гнусните лъжи. — Очите й припламнаха гневно.

— Съгласен съм, че за момента това са най-вече предположения; но доста неща сочат, че Томас Донован е вероятният убиец на Робърта Рейнълдс.

— Отпечатъците и пистолетът ли?

— Разследването не е приключило, тъй че не мога да изнасям подробности, мис Крейн, но да, разни такива неща.

— Томас не би посегнал на никого.

Ролинс размърда едрото си тяло, взе чаша кафе и си наля малко сметана. Опита какво се е получило и после изсипа вътре пликче захарин. Чак тогава продължи.

— Но несъмнено е бил у Робърта Рейнълдс.

Алиша скръсти ръце и го изгледа студено.

— Така ли?

— Не ви ли е споменавал, че ще се среща с нея?

— Нищо такова.

Ролинс размисли над това.

— Мадам, чухме гласа ви, записан на телефонния секретар в апартамента му. Звучахте тревожно, бил се заел с нещо опасно. — Алиша не се хвана на тази въдица. — Освен това всичко е обърнато наопаки, записките и материалите му са изчезнали.

Алиша се разтрепери цялата и се вкопчи в облегалката на стола, за да се овладее.

— Пийнете малко кафе, мис Крейн, зле изглеждате.

— Нищо ми няма. — Все пак нервно отпи няколко глътки кафе. Щом казвате, че някой е тършувал в апартамента на Томас, значи трябва да е намесен друг човек. Постарайте се него да заловите.

— Права сте, но трябва да тръгна отнякъде. Едва ли е нужно да ви казвам, че Робърта Рейнълдс беше видна дама и много ни притискат да открием незабавно убиеца й. Вече говорих с един журналист от „Трибюн“. Той ми каза, че Донован пишел материал за спечелилите на лотарията. Като става дума за толкова пари, може би някой е имал мотив за убийство.

Алиша се усмихна за миг.

— Искате ли да ми кажете нещо?

Алиша пак стана сериозна и поклати глава.

— Мис Крейн, работя в отдел „Убийства“, откакто се роди най-малкият ми син, а сега и той вече има деца. Не ме разбирайте погрешно, но вие криете нещо от мен и се чудя защо. Става ли дума за убийство, шега не бива. — Той огледа изисканата дневна. — Убийците и тези, които им помагат, не завършват живота си на такива красиви места. Алиша облещи очи насреща му.