Читать «Лотарията» онлайн - страница 222

— Разбирам — позасмя се Ролинс.

— Май не гледате на това сериозно.

— Гледам много сериозно на работата си, мис Крейн. Просто в случая не виждам връзката. Искате да кажете, че тази Лу Ан е убила Робърта Рейнъддс? Защо ще го прави?

Дори не сме сигурни, че двете изобщо са се познавали. Или може би намеквате, че е заплашила Донован?

— Не казвам, че Лу Ан е заплашила или убила някого. Просто нямам никакво доказателство.

— Тогава какво? — Ролинс се стараеше да не губи търпение.

Алиша погледна встрани.

— Аз… не, не знам. Всъщност не съм сигурна.

Ролинс се изправи и затвори бележника си.

— Е, ако ми потрябват други сведения, ще се обадя. Алиша продължаваше да седи с бледо лице и притворени очи. Ролинс се канеше да излезе, когато тя изрече:

— Лотарията е била фалшифицирана. Той се обърна бавно и отиде при нея.

— Фалшифицирана?

— Обади се преди два дни и ми го каза. Накара ме да обещая никому думичка да не казвам. — От притеснение тя зачопли подгъва на роклята си. — Тази Лу Ан почти признала, че е било така. Томас звучеше… малко уплашен. Сега толкова се тревожа за него. Трябваше да позвъни, а никакъв го няма.

Ролинс пак отпусна едрото си тяло на дивана.

— Какво друго ви каза той?

— Че се е обадил на останалите единайсет спечелили, но само една от тях откликнала. — Устните й потрепнаха. — Робърта Рейнълдс.

— Значи Донован наистина се е срещнал с нея. — Тонът му бе обвинителен.

Алиша обърса една сълза от окото си и безмълвно поклати глава. Накрая заговори.

— Той работеше над този материал от много време, но чак напоследък започна да споделя с мен. Беше уплашен. По гласа му познавах. — Покашля се. — Каза, че се е уговорил с Робърта Рейнълдс за вчера сутринта. Оттогава не съм го чувала, а обеща да се обади веднага след срещата. О, боже, знам, че се е случило нещо ужасно.

— Каза ли ви кой е фалшификаторът?

— Не, но Лу Ан Тайлър го предупредила да се пази от някакъв човек. Искал да убие Томас и бил по следите му. Скоро щял да го намери. Бил много опасен тип. Сигурна съм, че той има нещо общо с убийството на тази жена.

Ролинс се облегна назад, изгледа я тъжно и допи кафето си. Алиша бе забила поглед в масата.

— Помолих го да отиде в полицията и да каже каквото знае.

Ролинс изопна гръб.

— И той отиде ли?

— Не, дявол да го вземе — яростно поклати глава тя. От гърдите й се изтръгна дълбока въздишка. — Умолявах го. Ако някой е нагласил лотарията и всичките тези печалби са… Искам да кажа, че за толкова пари са способни да те убият. Вие сте полицай, кажете права ли съм.

— Познавам такива, които ще ти прережат гръкляна и за петаче — отвърна смразяващо Ролинс и погледна празната си чаша. — Има ли още кафе?

— Какво? — стреснато попита Алиша. — А, да, кафеварката е почти пълна.

Ролинс пак извади бележника си.

— Добре, като се върнете, ще обсъдим някои детайли и после ще повикам подкрепления. Признавам, че сам не мога да се справя. Готова ли сте да дойдете в полицията?

Алиша кимна без ентусиазъм и излезе от стаята. Върна се след броени минути с дървената табла в ръце. Гледаше в чашите, стараейки се да не ги разлее. Когато вдигна поглед, очите й се облещиха от пълното изумление и тя изпусна таблата на пода.