Читать «Лотарията» онлайн - страница 219

Ригс се качи на такси и даде един адрес. Колата потегли бързо. Той зарови пръсти в косата си. Радваше се, че ги изигра. Двамата с Лу Ан бяха далеч от свободата, но поне можеше да си поеме глътка въздух. Когато таксито спря на червено, Ригс разгъна вестника, който си бе купил в дрогерията.

От първа страница го гледаха две лица. Едното му бе познато, а другото — неизвестно. Бързо изчете текста и пак се вторачи в снимките. С журналистическа карта на ревера и писалка, затъкната в джоба на ризата, Томас Донован гледаше сънено, сякаш току-що бе кацнал на летището, връщайки се от важно събитие в другия край на света.

Жената на другата снимка бе в пълен контраст с неугледния вид на журналиста. Беше облечена елегантно, прическата и гримът бяха дело на професионални ръце, а околната обстановка смайваше с разкоша си: беше снимана на някакво благотворително мероприятие, където богатите и прочутите набират средства за несретни души. Робърта Рейнълдс била дългогодишна организаторка на подобни мероприятия и в репортажа се казваше, че жестокото й убийство е лишило вашингтонското благотворително общество от една щедра покровителка. В един-единствен ред се споменаваше източникът на огромното й богатство: шестдесет и пет милиона, спечелени от лотарията преди десет години. Сега явно притежаваше много повече. По-скоро наследниците й.

Вестникът твърдеше, че по всяка вероятност убиецът е Томас Донован. Бил забелязан около имението на жената. На телефонния й секретар имало записана молба за интервю. В дома й открили следи от неговите пръсти върху чаша и гарафа за вода, което доказвало, че са се срещнали. И най-важното — пистолетът, с който била застреляна Робърта Рейнълдс, бил намерен в горичката на миля от имението. Както и мерцедесът й, покрит със следи от пръстите му. Убитата лежала в спалнята си. Имало доказателства, че известно време е била вързана за леглото, което означавало, че убийството е предумишлено. В момента Донован се издирвал усилено и полицията била уверена, че ще го залови.

Ригс бавно сгъна вестника. Знаеше, че полицията е в пълна заблуда. Донован не беше убивал никого. И най-вероятно също беше мъртъв. Ригс си пое дъх и се замисли как да съобщи това на Лу Ан.

52

Едрият мъж оглеждаше скъпите жилища в Джорджтаун. Беше около петдесстгодишен, с бледа кожа и добре оформени мустаци. Той привдигна панталона си, напъха ризата си в него и позвъни на една входна врата.

Алиша Крейн отвори с тревожен и уморен вид,

— Кого търсите?

— Алиша Крейн.

— Да?

Човекът извади карта за самоличност.

— Ханк Ролинс от отдел „Убийства“ на окръг Феърфакс, Вирджиния.

Алиша се взря в снимката и името под нея.

— Не съм сигурна, че…

— Не сте ли позната на Томас Доиован?

Алиша стисна очи и прехапа долната си устна. Накрая повдигна клепачи и рече:

— Да.

Ролинс потърка длани една в друга.

— Имам няколко въпроса към вас, мадам. Можем или да отидем в участъка, или да ме поканите вътре, преди да съм се вкочанил. Избирайте.