Читать «Лотарията» онлайн - страница 218

Чарли помълча малко. Водеше душевна борба и беше много раздвоен. От всичко, което Лу Ан му каза, излизаше, че Ригс е на нейна страна. Чарли се сещаше защо: този човек беше влюбен в нея. А тя? Сигурно и тя беше влюбена в него. В такъв случай къде оставаше той самият? Работата беше там, че Чарли предпочиташе Ригс да лъже. Искаше този човек да изчезне от живота им. Това желание изкривяваше цялото му мислене. Но Чарли много обичаше Лу Ан. И Лиса също. Заради тях винаги беше пренебрегвал собствения си интерес. При тази мисъл душевният му конфликт изчезна.

— Лу Ан, разчитам на инстинкта ти. Сега като разсъждавам, Ригс май е искрен. Все пак си отваряй очите, нали?

— Добре, Чарли. Вие къде сте?

— Прекосихме Западна Вирджиния, влязохме в Кентъки, стигнахме до границата с Тенеси и сега пак сме се запътили назад към Вирджиния.

— Време е да тръгвам. Ще ти се обадя по-късно да ти кажа какво е станало днес.

— Надявам се останалата част от деня да не е толкова бурна, колкото досега.

— И аз се надявам, Чарли. Благодаря ти.

— За какво? Нищо не съм направил.

— Сега кой лъже?

— Много внимавай.

Лу Ай затвори. Ако всичко вървеше според плана, скоро щеше да види Ригс. Крачейки към колата, тя се замисли за първоначалната реакция на Чарли. Можеше ли да се довери на Ригс? Седна зад волана на хондата и тъкмо посегна да включи на скорост, когато ръката й увисна във въздуха. Нямаше време за двоумене, макар да се раздираше от противоречия. Ръката й отказа да помръдне.

51

Ригс вървеше бавно по Девета улица и небрежно зяпаше наоколо, сякаш се чудеше как да си пропилее времето. Спря, внимателно изхлузи ръката си от клупа на превръзката през рамо и я пъхна в ръкава на палтото си, след което го закопча догоре. Острият вятър продължаваше да свири по улицата и Ригс вдигна яката си, извади от джоба си плетено кепе, на което пишеше „Вашингтон Редскинс“, и го нахлупи ниско, тъй че закри половината от зачервеното си лице. Свърна в една дрогерия.

Двата екипа, които го следяха, едните пеша, другите със сив форд, бързо заеха позиции. Едните завардиха предния вход, другите — задния. Знаеха, че Ригс е много ловък и не искаха да рискуват.

Ригс излезе с вестник под мишница, повървя малко и махна на едно такси. Агентите бързо се наблъскаха в колата и последваха таксито.

Малко след като те изчезнаха, от дрогерията изникна истинският Мат Ригс с черна филцова шапка на главата. Тръгна в обратната посока. Номерът беше в яркото плетено кепе. Неговите преследвачи се бяха вторачили в червено-златистите шарки като във фар при буря и не бяха забелязали леките разлики в палтата, панталоните и обувките. Снощи Ригс бе поискал тази услуга от един приятел, който го мислеше за отдавна умрял. Сега агентите на ФБР проследяваха човека до службата му — адвокатска фирма недалеч от Белия дом. Той живееше близо до Хувър Билдинг, тъй че не беше трудно да обясни какво търси в квартала. А и много жители на Вашингтон носеха кепета на „Редскинс“ по това време на годината. И накрая, ФБР нямаше откъде да знае за старото приятелство между двамата мъже. Агентите щяха да го разпитат набързо, да осъзнаят грешката си, да докладват на Мастърс и директора, след което им се пишеше лошо.