Читать «Лотарията» онлайн - страница 217

Ригс не си направи труда да се озърта назад. Знаеше, че го следят. Макар да го бе уверил в противното, Мастърс на-часа му бе пратил опашка. На негово място Ригс не би постъпил така. Сега той трябваше да отреже опашката, преди да се срещне с Лу Ан. Усмихна се. Беше същото като едно време.

Докато Ригс уговаряше сделката с ФБР, Лу Ан набра един номер от уличен автомат. След няколкото сигнала „свободно“ реши, че ще последва стандартното съобщение на телефонния секретар. И тогава чу глас. Едва го позна, защото връзката беше ужасна.

— Чарли?

— Лу Ан?

— Къде сте?

— Пътуваме. Почти не те чувам. Минавам под жици с високо напрежение,

След миг връзката се пооправи.

— Сега е по-добре — каза тя.

— Чакай така, искат да говорят с теб.

— Мамо?

— Здравей, милинка.

— Добре ли си?

— Чудесно, момичето ми, както ти обещах.

— Чичо Чарли каза, че се виждаш с мистър Ригс.

— Вярно е. Той ми помага… за разни неща.

— Радвам се, че не си сама. Домъчня ми за теб, мамо.

— И на мен, много.

— Ще можем ли да си дойдем у дома? У дома? Къде беше домът им сега?

— Надявам се, миличка. Мама се старае това да стане час по-скоро.

— Обичам те.

— И аз, детенцето ми.

— Ето ти чичо Чарли.

— Лиса?

— Да?

— Искам да изпълня това, което ти обещах. Ще ти разкажа всичко. Цялата истина. Нали?

— Добре, мамо — отвърна поуплашено гласчето.

Когато Чарли пое слушалката, Лу Ан му каза само да слуша. Осведоми го за последните събития, за плана на Ригс и за истинското му минало.

Чарли едва се сдържа, но нямаше как да задава въпроси пред Лиса.

— Чакай малко. След две минути ще стигнем до някакво крайпътно заведение. Обади ми се пак.

Когато Лу Ан позвъни отново, Чарли попита възбудено:

— Ти луда ли си?

— Къде е Лиса?

— В тоалетната.

— В безопасност ли е?

— Пред вратата съм, тук е пълно със семейства. Сега ми отговори на въпроса.

— Не, мисля, че не съм луда.

— Пуснала си Ригс, бившето ченге, да влезе в Хувър Билдинг и да ти урежда сделка? Откъде си сигурна, че точно в този момент не те продава за едното нищо?

— Вярвам му.

— На него? — Лицето на Чарли поаленя. — Та ти почти не го познаваш, Лу Ан. Това е голяма грешка, скъпа. Огромна грешка.

— Не съм съгласна. Ригс играе с открити карти. Сигурна съм. Научих някои неща за него през последните дни.

— Като например че е изпечен агент, усъвършенствал изкуството на лъжата.

Лу Ан премига, когато тези думи проникнаха в съзнанието й. Зрънцето на съмнението изведнъж покълна.

— Чуваш ли ме, Лу Ан?

Тя стисна по-здраво слушалката.

— Да. Ако ме мами, скоро ще разбера.

— Трябва да се махаш оттам. Щом си с кола, изчезвай моментално.

— Чарли, той спаси живота ми. Иначе Джаксън щеше да ме убие.