Читать «Сини лещи» онлайн - страница 24

— Не се и опитвайте — рече мистър Грийвс. — Обещавам ви, че това няма никога да се повтори.

На вратата се появи младият лекар, който също се усмихваше.

— Напълно здрава ли е пациентката? — попита той.

— Мисля, че да — отговори мистър Грийвс. — А вие какво ще кажете, мисис Уест?

Марда Уест погледна тъжно към тримата — мистър Грийвс, заместник-главния лекар и сестра Бранд — и се зачуди какъв ли трябва да е бил този мъничък, раздразнен от притискането нерв, че да превърне трима души в прототипове от животинското царство, каква е тази клетка, която можеше да свърже даден мускул с въображението.

— Мислех, че сте кучета — каза тя. — Мислех, че, вие, мистър Грийвс, сте ловен териер, а вие — абърдийн.

Заместник-главният лекар докосна слушалката си и се засмя.

— В моя случай не сте много далеч от истината — рече той. — Абърдийн е родният ми град. Преценката ви не е била съвсем погрешна, мисис Уест. Поздравявам ви.

Марда Уест не се разсмя.

— С вас нямах никакъв проблем, но другите хора не бяха много приятни. — Тя се обърна към сестра Бранд: — Мислех, че сте крава, кротка крава. Ала рогата ви бяха остри.

Сега пък мистър Грийвс се разсмя:

— Видяхте ли, сестра? Колко пъти съм ви казвал точно това! Време е да ви изведат на ливадата и да ви оставят да хрупкате теменужки.

Сестра Бранд не се разсърди. Тя оправи възглавницата на болната и се усмихна благо:

— От време на време ни наричат с разни смешни имена. Но сме свикнали.

Лекарите тръгнаха към вратата. Те все още се смееха. Непринуденото им държане, в което нямаше и следа от напрежение, даде кураж на Марда Уест и тя попита:

— Все пак кой ме намери? Какво се случи? Кой ме доведе тук?

Застанал до вратата, мистър Грийвс извърна очи към нея.

— Не сте успели да стигнете много далеч, мисис Уест, и сте имали късмет, защото иначе може би нямаше да сте тук. Портиерът е вървял след вас.

— Важното е, че свърши добре — обади се заместник-главният лекар. — Всичко е траяло само пет минути. Преди да се случи нещо наистина, вие се озовахте на безопасно място тук в леглото и аз се погрижих за вас. Това е цялата история. Всъщност най-голям ужас е преживяла нещастната сестра Ансъл, когато открила празното легло.

Сестра Ансъл… Отвращението от предишната нощ не можеше да се забрави толкова лесно.

— Не казвайте, че и нашата малка кинозвезда също е била животно — усмихна се заместник-главният лекар.

Марда Уест усети, че се изчервява. Значи отново трябваше да лъже.

— Не — отговори бързо тя, — разбира се, че не.

— Сестра Ансъл е тук — заяви сестра Бранд. — Когато дежурството и свърши, бе толкова разстроена, че не пожела да се прибере в общежитието да спи. Бихте ли искали да си поговорите с нея?

Марда изтръпна. Какво ли бе казала на сестра Ансъл в ужаса и паническата треска, които я бяха обхванали нощес? Преди да успее да отговори, младият лекар отвори вратата и се провикна в коридора:

— Мисис Уест иска да ви каже добро утро. — Лицето му бе озарено от усмивка.

Мистър Грийвс махна с ръка и излезе, последван от сестра Бранд, а заместник-главният лекар вдигна слушалката си за поздрав и с шеговит поклон отстъпи към стената, за да пропусне сестра Ансъл. Марда Уест се втренчи, на устните и се появи несигурна усмивка и тя протегна ръка.