Читать «Сини лещи» онлайн - страница 25

— Извинявайте. Нали ще ми простите?

Как е могла да види сестра Ансъл като змия! Светлокафяви очи, гладка матова кожа, тъмна коса, прибрана спретнато под шапчицата. И усмивката — тази спокойна, изпълнена със съчувствие усмивка.

— Да ви простя, мисис Уест? — учуди се сестра Ансъл. — Няма какво да ви прощавам. Вие преминахте през ужасно изпитание.

Държаха ръцете си и се усмихваха една на друга, Боже господи, какво облекчение, мислеше си Марда Уест. Всичко в нея ликуваше, бе благодарна, че отново вижда и че се е освободила от непоносимото състояние на съмнение и отчаяние.

— Все още не разбирам добре какво точно стана — промълви пациентката, без да пуска ръката на сестрата. — Мистър Грийвс се опита да ми обясни, каза нещо за някакъв нерв.

Сестра Ансъл кимна към вратата и направи гримаса.

— Самият той не знае — прошепна тя, — а и да знае, няма да го каже, защото ще си навлече неприятности. Просто е поставил лещите по-дълбоко, отколкото трябва. Много близо до някакъв нерв. Чудя се как не умряхте.

Сестрата погледна към пациентката си. Очите и се усмихваха. Беше толкова красива, толкова нежна!

— Забравете това. Отсега нататък ще мислите само за хубави неща. Обещавате ми, нали?

— Обещавам — отговори Марда Уест.

Телефонът звънна, сестра Ансъл пусна ръката на пациентката си и се пресегна към слушалката.

— Вярвам, че се досещате кой се обажда. Горкият ви съпруг — каза тя и подаде слушалката на Марда Уест.

— Джим… Джим, ти ли си?

От другия край чу любимия глас. Колко тревожно звучеше!

— Добре ли си? Два пъти се свързвах със старшата сестра, а тя само казва, че щяла да ме уведоми. По дяволите, какво става?

Марда Уест се усмихна и подаде слушалката на сестрата:

— Разкажете му.

Сестра Ансъл сложи слушалката на ухото си. Кожата на ръката и бе гладка, матова, на ноктите и проблясваше светлорозов лак.

— Вие ли сте, мистър Уест? Нашата пациентка ни поизплаши. — Тя се усмихна и кимна към леглото. — Е, вече няма за какво да се тревожите. Мистър Грийвс смени лещите. Те притискаха някакъв нерв, но сега всичко е наред. Тя вижда отлично. Мистър Грийвс каза, че утре можем да я приберем у дома. — Нежният глас хармонираше с приятния тен на кожата, със светлокафявите очи.

Марда Уест взе отново слушалката.

— Джим, прекарах отвратителна нощ. Едва сега започвам да разбирам какво е станало. Някакъв нерв в мозъка…

— Да, ясно — каза той. — Колко ужасно. Слава богу, че са го открили. Какво е гледал този Грийвс, нали това му е работата!

— Такова нещо повече не може да се случи — рече Марда Уест. — Поставиха ми постоянните лещи и вече няма опасност да се повтори.

— Надявам се, инак ще го съдя. А ти самата как се чувствуваш?

— Чудесно, малко съм объркана, но се чувствувам чудесно.

— Браво, моето момиче! Не се вълнувай. По-късно ще дойда.

Той затвори телефона. Марда Уест подаде слушалката на сестра Ансъл и тя я постави върху вилката.