Читать «Сини лещи» онлайн - страница 21

— Каквито са в действителност? — повторя тя думите му.

— Точно така. Оказа се, че е имала някакъв дефект от рождение. Мислела, че косата на съпруга и е кафява, а в действителност той бил с червена коса, яркочервена. Отначало се стреснала малко, но после страшно и харесало.

Абърдийнът се отдалечи от леглото, като потупваше със слушалката по сакото си и кимаше с глава.

— Мистър Грийвс свърши чудесна работа с тази операция. Направо чудесна — рече той. — Успя да възстанови един нерв, който смяташе за напълно загубен. Никога преди той не е изпълнявал функцията си. Така че кой знае, може би ще влезете в историята на медицината. Но сега най-важното е да поспите. Всичко хубаво. Ще се видим утре сутринта. Лека нощ. — Той изприпка навън от стаята. Марда Уест го чу да казва лека нощ на сестра Ансъл, сетне стъпките му се отдалечиха по коридора.

С тези думи той несъмнено искаше да я успокои, но всъщност я хвърли в нова тревога. Те наистина донякъде я облекчиха, защото от това, което и каза, можеше да заключи, че срещу нея няма никакъв заговор. Напротив, подобно на онази пациентка, която взела да вижда по-ясно цветовете, тя всъщност бе започнала да вижда истинските образи. Спомни си думите му. Сега тя виждаше хората такива, каквито са в действителност. Оказваше се, че онези, които бе обичала и на които бе вярвала най-много, в действителност са лешояд и змия…

Вратата се отвори и сестра Ансъл влезе в стаята. Носеше приспивателното.

— Готова ли сте за сън, мисис Уест?

— Да, благодаря ви.

Дори и да нямаше заговор срещу нея, тя вече беше загубила чувството за сигурност, онова, в което бе вярвала досега, се бе оказало измамно.

— Оставете чашата с лекарството, ще го взема по-късно.

Проследи с поглед змията, която постави чашата на нощното шкафче и оправи завивката и. После виещият се врат се източи напред и спотайващите се очи забелязаха крайчето на ножичките за нокти, подало се изпод възглавницата.

— Какво е това?

Езикът се стрелна и се скри. Ръката и се протегна да вземе ножичките:

— Можехте да се нараните. За по-сигурно ще ги махна оттук. Не възразявате, нали?

Тя не постави ножичките обратно на тоалетката, а направо си ги прибра — отне едничкото и оръжие. Всъщност сестра Ансъл бързо пусна ножичките в джоба си с жест, който подсказваше, че добре знае за какво са трябвали те на Марда. Змията искаше да я остави беззащитна.

— Не пропускайте да ми позвъните, ако се нуждаете от нещо.

— Да, разбира се.

Гласът, който някога и се струваше нежен, сега бе отвратително мазникав и фалшив. Колко измамно е това, което достига до нас чрез слуха, помисли си Марда Уест. Ушите ни извършват същинско предателство. И за първи път осъзна, че притежава нова скрита сила, силата да различава истината от лъжата, доброто от злото.