Читать «Сини лещи» онлайн - страница 20

— Изглеждаш ми бледа — рече ненадейно той. — Да извикам ли сестра Ансъл?

— Не… — Това бе почти вик, който неволно се изтръгна от гърдите и.

— Мисля, че е по-добре да си вървя. Сестрата каза да не оставам дълго.

Едрата му мрачна фигура се надигна от стола и Марда Уест затвори очи, а той се наведе да я целуне за лека нощ:

— Приятни сънища, миличко котенце, и не се притеснявай.

Въпреки страха си тя се вкопчи здраво в ръката му.

— Какво има? — попита я Джим.

Добре познатата целувка би могла да я успокои, но не и това — то бе удар от човка, издадената напред окървавена човка на лешояда. Когато той си отиде, Марда Уест започна да стене. Главата и се мяташе върху възглавницата.

— Какво ще правя? — ридаеше тя. — Боже мой, какво?

Вратата се отвори отново и Марда сложи ръка на устата си. Не биваше да чуят, че плаче. Не биваше да я видят така. С огромно усилие успя да се овладее.

— Как се чувствате, мисис Уест?

Змията застана по-надалеч, към другия край на леглото. Водеше със себе си заместник-главния лекар. Той от самото начало и беше симпатичен — бе млад, приятен мъж и макар че като другите имаше глава на животно, това не я уплаши. Главата му бе кучешка, като на абърдийн, а кафявите очи сякаш я гледаха с насмешка. Много отдавна, като дете, тя самата имаше такъв абърдийн.

— Мога ли да поговоря с вас насаме? — попита го Марда.

— Разбира се. Сестра, бихте ли ни оставили? — Той кимна с глава към вратата и змията веднага се измъкна.

Марда Уест седна в леглото и хвана ръцете си една в друга.

— Ще си помислите, че съм много глупава — започна тя, — но искам да ви кажа нещо за лещите. Не мога да свикна с тях.

Бе усетила, че може да му се довери. Абърдийнът приближи, вдигнал съчувствено глава.

— Съжалявам — каза той. — Не вярвам да ви причиняват болка.

— Не, аз дори не ги усещам. Само че с тях всички ми се виждат много особени.

— Не се учудвам. Нали разбирате, че с тези лещи не можете да различавате цветовете? — Гласът му звучеше бодро, приятелски. — Освен това съвсем естествено е човек да преживява някакъв шок, след като толкова дълго е бил с превързани очи. А вие не трябва да забравяте, че операцията беше доста сериозна. Очните нерви са все още много чувствителни.

— Да — съгласи се тя. Гласът му и дори главата му и вдъхваха доверие. — Познавате ли и други хода, на които е правена такава операция?

— Разбира се. Познавам десетки случаи. След няколко дни всичко ще е наред. — Той я потупа по рамото. Такова дружелюбно куче. Можеш да му се довериш, пък и с весел нрав: досущ старият Ангъс. — Знаете ли какво? — добави лекарят. — Може би ще виждате по-добре отпреди, имам предвид по-ясно от другите хора. Една пациентка сподели с мен, че се чувствала тъй, сякаш по-рано, когато уж зрението и било нормално, всъщност, е гледала през очила, а след операцията взела да вижда всичките си приятели и семейството си такива, каквито са в действителност.