Читать «Сини лещи» онлайн - страница 18
Дафни дю Морие
Лешоядът разтвори окървавената си човка:
— Хей, да не би да сте се спречкали нещо?
— Не, как можете да си помислите! — Змията изви врата си, погледна настрани към лешояда и добави: — Мисис Уест е поизморена тази вечер. Имала е напрегнат ден. Нали така, скъпа?
Трябваше да прецени добре какво да отговори. Нито един от двамата не биваше да узнае тайната и. Никой не биваше да се досети — нито лешоядът, нито змията, нито пък другите зверове, наоколо които я държаха в своя непрекъснато затягащ се обръч.
— Нищо ми няма — рече тя. — Малко съм объркана, това е. Но както казва сестра Ансъл, до утре сутринта и то ще мине.
Двамата се спогледаха — очевидно се разбираха и без думи. Сякаш това най-много уплаши Марда Уест. Та нали всички животни, птици и влечуги общуваха помежду си, без да си говорят. Движеха се, наблюдаваха и винаги, знаеха как да постигнат целта си. Но тя нямаше да им се даде. Макар и объркана, обзета от ужас, Марда не искаше да се прощава с живота.
— Няма да те занимавам с документите тази вечер — обади се лешоядът. — Не е и чак толкова бързо. Ще ги подпишеш, като се прибереш вкъщи.
— Какви документи?
Тя гледаше настрани — така не виждаше главата на лешояда. Гласът беше на Джим, спокоен, вдъхващ сигурност.
— Документите за попечителството, днес ги получих от „Форбс и Милуол“. Те предлагат да ми бъдат дадени права на изпълнител.
Тези думи и припомниха нещо, в паметта и изплуваха някакви разговори, водени седмици преди операцията. Нещо, свързано със зрението и. Ставаше дума, че ако операцията е неуспешна, ще и бъде трудно да подписва документи.
— Защо? — попита тя с треперещ глас. — В края на краищата парите са мои.
Той се засмя. Марда Уест несъзнателно се обърна и видя как човката се отвори, разчекна се и зина като капан, сетне пак се затвори.
— Разбира се, че са твои — каза и той. — Не става въпрос за това. Нали някой трябва да може да подписва вместо теб, ако си болна или просто те няма.
Марда Уест обърна очи към змията, а тя, като усети погледа и, се сви в яката си и се плъзна към вратата.
— Не се застоявайте, мистър Уест — прошепна сестра Ансъл. — Нашата болна трябва да си почине добре тази нощ.
С плавни движения тя се измъкна от стаята и Марда Уест остана сама със съпруга си. С лешояда.