Читать «Сини лещи» онлайн - страница 17

Марда Уест се ослушваше да чуе шума на таксито на улицата. Чудеше се дали ще може да убеди Джим да преспи в болницата. Като му обясни какъв страх, какъв ужас изпитва, сигурно ще и влезе в положението. Тя ще разбере веднага, ако и той е усетил нещо нередно. Ще позвъни уж да попита нещо сестра Ансъл и тогава по изражението и по гласа му ще и стане ясно дали и през неговите очи хората изглеждат такива.

Най-сетне таксито пристигна — спря, после вратата се хлопна и, слава богу, от улицата долетя гласът на Джим. Таксито потегли. Сега той сигурно се качваше с асансьора. Сърцето и се разтупа и тя впери поглед във вратата. Чу стъпките му отвън и после отново гласа му — изглежда, говореше нещо със змията. Веднага щеше да разбере дали е видял змийската глава. Очакваше го да влезе в стаята стъписан, невярващ на очите си; а може би гледката щеше да го разсмее, щеше да реши, че е просто шега, че разиграват пред тях пантомима. Но защо се бавеше толкова? Какво се мотаеха двамата навън и защо си шепнеха?

Вратата се отвори — най-напред се показа чадърът му и бомбето, после познатата едра фигура, но… божичко!… Не, само това не!… Господи!… Нима и Джим бе надянал маска! Нима и той бе въвлечен в този сатанински заговор, нима и той бе лъжец!… Та Джим носеше глава на лешояд. Истински лешояд, позна го веднага — зловещия поглед, човката, оплескана с кръв, провисналите торбички. Докато тя лежеше онемяла от ужас и изпълнена с погнуса, той опря чадъра в ъгъла и остави бомбето и сгънатия си балтон.

— Разбрах, че не си се чувствала много добре — каза той, като обърна към нея главата си на лешояд и я прониза с поглед, — отпаднала си и не си в настроение. Затова няма да стоя дълго. Сега трябва да си отспиш и ще се оправиш.

Тя бе онемяла от ужас. Тъй се бе вцепенила, че дори не помръдна, когато той се приближи до леглото и и се наведе да я целуне. Човката на лешояда беше остра.

— Според сестра Ансъл всичко се дължи на сътресението, на това, че изведнъж си взела да виждаш. Всеки човек реагира по свой начин. Тя казва, че ще бъдеш много по-добре, когато си те приберем у дома.

„Когато си те приберем у дома…“ Значи сестра Ансъл и Джим не се бяха отказали от плана.

— Не знам — промълви с немощен глас Марда, — мисля, че не искам сестра Ансъл да дойде у нас.

— Не искаш сестра Ансъл? — Той сякаш бе изненадан. — Не друг, а ти предложи тя да дойде у нас. He може тъй изведнъж да отсечеш — хрумва ти нещо и хоп, отсичаш.

Марда не успя да отговори — нямаше време. Не бе позвънила, а сестра Ансъл се появи на вратата и влезе.

— Чаша кафе, мистър Уест? — Тя задаваше този въпрос всяка вечер, но сега въпросът прозвуча някак особено, сякаш се бяха уговорили навън пред вратата.

— Благодаря, сестра, с удоволствие. Какво чувам? Нямало да идвате у нас.

Лешоядът се обърна към змията, а тя се сгърчи и докато Марда ги наблюдаваше — змията със стрелкащия се език и лешояда с глава, затъкната между мъжките рамене, — разбра, че всъщност не тя е взела решението за идването на сестра Ансъл в дома им. Сега си спомни, че сестра Ансъл първа бе загатнала за това. Именно сестра Ансъл бе споменала, че Марда Уест ще се нуждае от грижи, докато се възстанови. Предложението бе направено точно онази вечер, когато Джим се смееше и шегуваше нещо със сестрата, а Марда ги слушаше с бинтовани очи, щастлива, че чува гласа му. Сега, като гледаше гладката змийска глава, чийто език на пепелянка бе скрит под шапчицата, тя си обясни защо сестра Ансъл искаше да дойде в дома им и защо Джим не се бе възпротивил. Той всъщност се бе съгласил с плана веднага, дори го бе приел с одобрение.