Читать «Сини лещи» онлайн - страница 16

— Одобрявате ли ме?

Марда Уест се дръпна назад и се залепи за възглавницата. Въпреки всичко отново направи усилие и се усмихна.

— Много сте хубава, наистина сте много хубава. Шапчицата се върна на мястото си, дългият врат се изви и после, без да заподозре измамата, змията взе чашата от ръката на пациентката и я сложи на мивката. Ето че не знаеше всичко.

— Когато дойда у вас — каза сестра Ансъл, — няма да съм с престилка. Е, в случай че вие самата не настоявате, разбира се. Всъщност тогава ще сте частна пациентка, а аз — домашната ви медицинска сестра. Една седмица ще бъда само на ваше разположение.

Марда Уест изведнъж усети, че я полазват хладни тръпки. Толкова объркано беше всичко през деня, че съвсем бе забравила за тези планове. Сестра Ансъл щеше да живее при тях една седмица. Всичко бе уговорено вече. Ала най-важното сега беше да не показва страха си. Да се държи, сякаш нищо не се е променило. А после, когато дойде Джим, тя щеше да му разкаже всичко. Ако той не можеше да види змийската глава — и наистина, най-вероятно нямаше да я види, причината за деформираните образи бе в лещите, — просто трябваше да разбере, че тя има основания, и то много сериозни, да не вярва вече на сестра Ансъл, но не може да му обясни своите основания; тъй или инак, не би понесла присъствието и в дома им. Планът трябваше да се промени. Марда не искаше някой да се грижи за нея. Искаше само час по-скоро да си бъде у дома, само с него.

Телефонът върху масичката до леглото иззвъня. Марда Уест грабна слушалката и се вкопчи в нея така, както човек се вкопчва в избавлението. Беше той.

— Извинявай, че закъснях. Вземам такси и веднага идвам. Адвокатът ме задържа.

— Адвокатът ли?

— Да. Нали си спомняш, че за попечителството, във връзка с финансовите въпроси, се обърнахме към „Форбс и Милуол“?

Бе забравила за това. Толкова много финансови въпроси обсъждаха преди операцията. Както можеше да ре очаква, дадоха им куп противоречиви съвети. И накрая Джим повери цялата работа на „Форбс и Милуол“.

— Да, да. Нещата вървят ли?

— Мисля, че да. Като дойда, ще ти разкажа.

Той затвори телефона. Марда вдигна очи и видя, че змийската глава я наблюдава. „Разбира се — помисли си Марда Уест, — няма съмнение, че и се иска да знае какво си говорехме.“

— Обещайте ми, че няма да се вълнувате много, когато дойде мистър Уест. — Сестра Ансъл бе застинала до вратата с ръка на дръжката.

— Не се вълнувам. Просто искам no-скоро да го видя, това е всичко.

— Гледам, че лицето ви пламна от възбуда.

— А, не, просто ми е топло.

Вратът се изви, проточи се нагоре, после главата се обърна към прозореца. За първи път Марда Уест забеляза, че змията е неспокойна. Несъмнено усещаше напрежението. Беше и ясно, не можеше да не и е ясно, че нещо в отношенията им се е променило.

— Ще открехна само горния прозорец.

„Ако беше от горе до долу змия — помисли си пациентката, — можех да те изхвърля навън. Дали пък тогава нямаше да се увиеш около врата ми и да ме удушиш?“ Змията отвори прозореца, поспря за миг, позавъртя се край леглото, може би в очакване на признателна дума. Сетне вратът и се отпусна в яката, езикът се стрелна няколко пъти и тя с плавни движения излезе от стаята.