Читать «Сини лещи» онлайн - страница 14

— Исках да дойда по-рано, но не посмях. Реших, че ще ви се види смешно. — Ала това, което се появи в огледалото, по-точно бавно изплува над рамото й, бе продълговата змийска глава. Източеният врат се виеше, а тънкият раздвоен език се стрелкаше навън-навътре.

Марда Уест не помръдна. Само ръката и механично продължи да размазва крема по бузата. Змията непрекъснато се движеше: въртеше се и се извиваше, сякаш разглеждаше кутийките с крем, парфюма, пудрата.

— Как се чувствате сега? Ето, че отново можете да се видите в огледалото.

Това, че змийската глава говореше с гласа на сестра Ансъл, бе още по-нелепо и ужасно, а самият факт, че докато думите излизаха от устата, езикът непрекъснато се стрелкаше, просто парализира Марда. Взе да и се повдига, задави се и усети, че няма да издържи и ще повърне. Наведе се настрани, но в този миг здравите ръце на сестрата я сграбчиха. Марда се остави да я завлекат до леглото. Отпусна се, затвори очи и гаденето постепенно премина.

— Бедничката, с какви ли лекарства са ви натъпкали? Дали не е от приспивателното? Видях, че е вписано в картона ви.

Нелепият глас, тъй успокояващ и мил, можеше да принадлежи само на някой, който проявява съчувствие. Пациентката не отвори очи. Не смееше. Лежеше в леглото и чакаше.

— Наистина, много ви се насъбра — каза гласът. — Не биваше да ви позволяват да говорите първия ден. Имахте ли посетители?

— Не.

— Независимо от това трябваше да почивате. Изглеждате бледа. Как ще допуснем мистър Уест да ви завари в това състояние? По-добре да му се обадя да не идва.

— Не… моля ви, искам да го видя. Трябва да го видя.

Страхът я накара да отвори очи, но в същия миг отново усети, че ще повърне, защото змийската глава, сякаш по-дълга отпреди, бе проточила врат и се виеше над яката на престилката, а окото — тя за първи път го видя — се спотайваше забучено в хлътналата част отстрани, като главичка на топлийка. Сложи ръка на устата си, за да спре вика, който неволно се изтръгна от гърдите и.

Сестра Ансъл също издаде някакъв звук, който изразяваше безпокойство.

— От какво ви стана толкова зле? — попита тя. — Не може да е от приспивателното. Не го взимате за първи път. Какво ви дадоха за вечеря?

— Варена риба. Изядох я насила.

— Може да е от рибата, ако не е била прясна. Ще проверя дали и друг не се е оплакал. А вие не ставайте, скъпа, лежете си, не бива да се вълнувате.