Читать «Сега не гледай» онлайн - страница 32

Бяха пресекли голям площад и приближаваха към някаква къща в единия му край, над чиято врата имаше надпис „Pensione“. Придружителят им спря на входа.

— Това ли е? — попита Джон.

— Да — каза сестрата. — Знам, че отвън не изглежда кой знае как, но вътре е чисто и удобно. Препоръчаха ни го приятели. — Тя се обърна към придружителя. — Grazie — каза му, — grazie tanto.

Мъжът кимна леко, пожела им „Buona notte“ и изчезна през площада.

— Ще влезете ли? — запита сестрата. — Сигурно ще можем да ви направим кафе, или чай, ако предпочитате?

— Благодаря ви за любезността, но няма да мога — отвърна й Джон. — Трябва да се върна в хотела. Утре сутринта тръгвам рано. Само искам да се уверя, че добре разбирате какво се случи и ще ми простите.

— Няма какво да ви прощаваме — отговори тя. — Това е един от многото примери за виденията, които неведнъж сме имали със сестра ми, и аз много искам да го запиша в нашата документация, ако вие нямате нищо против.

— Е, да, колкото до това, естествено — каза й той, — но на мен самия ми е трудно да го разбера. Досега не ми се е случвало.

— Може би не сте могли да го осъзнаете — заяви тя, — случват се толкова много неща, които ние не осъзнаваме. Сестра ми почувствува, че вие също можете да бъдете медиум. Сподели го със съпругата ви. Освен това в ресторанта снощи тя й каза, че ще ви се случи нещо неприятно; че ще изпаднете в беда, че трябва да напуснете Венеция. Е, сега не вярвате ли, че телеграмата е била един вид доказателство? Синът ви е бил болен, може би сериозно болен, и ето че се е наложило да се върнете незабавно у дома. Слава богу, че съпругата ви се е върнала със самолет и е могла да бъде покрай него.

— Да, така е, но защо тогава я видях на корабчето с вас и сестра ви, след като в това време всъщност е пътувала за Англия?

— Някакво предаване на мисли вероятно — отговори тя. — Съпругата ви може би е мислила за нас. Дадохме й адреса си, в случай че пожелаете да ни се обадите. Ще бъдем тук още десет дни. А тя знае, че ние с удоволствие ще ви предадем всяка вест, която моята сестра би могла да получи от духа на дъщеричката ви.

— Да — рече Джон неловко, — да, разбирам. Много мило от ваша страна. — И изведнъж си представи, с не много добро чувство, как двете сестри седят в стаята си със слушалки на главите в очакване на кодирано послание от бедната Кристин. — Ето, това е нашият адрес в Лондон — заяви той. — Знам, че Лора ще се зарадва, ако й се обадите.

Джон надраска адреса на листче, което откъсна от джобния си бележник, като в знак на голямо благоволение добави телефонния номер, и й го подаде. Представи си какъв ще е резултатът. Някоя вечер Лора ще го изненада с новината, че „милите старици“ минават през Лондон на път за Шотландия, и ще заяви, че са длъжни да проявят гостоприемство, най-малкото да им предложат стая, за да преспят. Ще последва сеанс в гостната с разни сигнали, долитащи от небитието.

— Е, трябва да вървя — заяви Джон. — Лека нощ и още един път ме извинете за всичко, което се случи тази вечер. — Той се ръкува с първата сестра, после се обърна към сляпата близначка. — Надявам се — каза й, — че не сте много изморена.