Читать «Птиците» онлайн - страница 22

Отиде до края на градинката. Птиците не помръдваха, продължаваха да го наблюдават.

„Трябва да набавя храна — каза си Нат, — трябва да отида до фермата.“ Върна се в къщата. Прегледа прозорците и вратите. Качи се на горния етаж и отвори детската стая. Беше празна, само мъртвите птици лежаха по пода. Живите бяха навън — в градината, из полето. Слезе долу.

— Отивам във фермата — съобщи Нат.

Жена му се вкопчи в него. Видяла бе живите птици, когато той отвори вратата.

— Вземи и нас — помоли го, — не можем да останем сами. По-добре да умра, отколкото да стоя тук сама.

Той се замисли, кимна.

— Добре. Хайде, донеси кошниците и количката на Джони. Ще пренесем нещата с нея.

Облякоха се топло с ръкавици и с шалове, за да се предпазят от хапещия вятър. Жена му сложи Джони в количката, Нат хвана Джил за ръката.

— Птиците — захленчи тя, — ей ги там, в полето!

— Няма да ни сторят нищо — успокои я той. — Нали е светло.

Тръгнаха през нивите. Птиците не помръдваха. Чакаха, обърнали глави към вятъра.

Когато стигнаха до завоя при фермата, Нат спря и каза на жена си да се подслони с двете деца край плета и да го чака.

— Искам да видя мисис Триг — възпротиви се тя. — Ако вчера са ходили на пазар, можем да вземем на заем толкова много неща. Не само хляб, ами и…

— Чакай тук — прекъсна я Нат. — Ще се върна веднага.

Погледна напред към фермата. Кравите се движеха неспокойно из двора и мучаха. Видя, че овцете са пробили дупка в оградата и сега бродеха без надзор из градинката пред къщата. От комините не излизаше никакъв пушек. Обхванаха го лоши предчувствия. Не биваше жена му и децата да идват с него там.

— Не искам да ми възразяваш сега — рече Нат грубо. — Прави каквото ти казвам.

Тя се прислони с количката на завет до плета.

Нат тръгна към фермата сам. Проправи си път сред стадото от мучащи тъжни крави, които се бутаха на-сам-натам, с пълни вимета. Видя, че колата е оставена до портата, а не е прибрана в гаража. Прозорците на къщата бяха изпочупени. Из двора лежаха много мъртви чайки. Живите птици бяха накацали на групи по дърветата зад фермата и по покрива на къщата. Не помръдваха. Само го наблюдаваха.

Тялото на Джим лежеше проснато насред двора, онова, което бе останало от него. След като птиците си бяха свършили работата, кравите го бяха стъпкали. Пушката му бе до него. Вратата на къщата беше затворена и залостена, но тъй като прозорците бяха изпотрошени, не бе трудно Нат да ги отвори и да прескочи вътре. Видя тялото на Триг близо до телефона. Сигурно се е опитвал да се свърже с централата, когато птиците са го връхлетели. Слушалката висеше, апаратът бе изтръгнат от стената. От мисис Триг нямаше и следа. Вероятно бе на горния етаж. Имаше ли смисъл да се качва? Призля му. Представи си какво ще намери там.

„Слава богу — каза си той, — че нямаха деца.“ Надви неохотата си и пое нагоре, но насред пътя внезапно се спря и бързо слезе. Видя краката и които се подаваха от отворената врата на спалнята. Наоколо и имаше тела на черноглави чайки, съзря и един счупен чадър.