Читать «Птиците» онлайн - страница 21

Нат усети, че не сваля поглед от часовника — вторачил се бе в стрелките, а те се движеха съвсем бавно по циферблата. Ако теорията му е невярна, ако нападението не спре с идването на отлива, бяха загубени. Не можеха да изкарат дългия ден без въздух, без почивка, без топливо, без… Умът му работеше трескаво. Знаеше, че за да издържат обсадата, се нуждаят от много неща. Не се бяха осигурили добре. Нямаха готовност. Може би все пак в градовете бе по-безопасно. Дали щеше да успее да се обади на братовчед си по телефона от фермата? С влака съвсем не беше далече. Или пък можеха да наемат кола? Естествено, с кола беше по-бързо — по време на отлива…

Гласът на жена му пропъди неочакваното, отчаяно желание за сън. Тя го извика.

— Какво има? Какво пак? — попита я рязко.

— Да пуснем радиото — аз следя часовника. Вече е почти седем.

— Недей да въртиш копчето — каза бързо Нат, като за първи път прояви нетърпеливост, — точно си е на станцията.

Зачакаха. Кухненският часовник удари седем. Никакъв звук. Никакви сигнали, никаква музика. Чакаха до седем и петнадесет и след това завъртяха на забавната програма. Резултатът беше същият. Не предаваха никакви новини.

— Грешно сме чули — каза той, — преди осем няма да има предаване.

Оставиха радиото включено. Нат си помисли за батериите — колко ли още могат да издържат? Обикновено ги сменяха, когато жена му отиваше да пазарува в града. Ако се изтощят, няма да чуят какви са указанията.

— Развиделява се — прошепна жена му, — не виждам, но го усещам. И птиците вече не се чуват толкова силно.

Тя беше права. Стържещият звук на ноктите, цепенето на дъските намаляваха с всяка следваща минута. Както и шумоленето, блъскането за място върху стъпалата и первазите. Отливът бе започнал. Около осем не се чуваше вече нищо. Само вятърът. Успокоени от тишината, децата най-сетне заспаха. В осем и половина Нат изключи радиото.

— Какво правиш? Ще изпуснем новините — обади се жена му.

— Няма да има новини — рече Нат. — Трябва да разчитаме на себе си.

Отиде до вратата и бавно размести всичко струпано. Вдигна резето, изрита труповете от стъпалото и вдъхна студения въздух. Предстояха му шест часа работа и той знаеше, че е длъжен да пази силите си, а не да ги прахосва без нужда. Храна, светлина и гориво — това бяха необходимите неща. Ако можеше да ги осигури в достатъчно количество, щяха да издържат още една нощ.

Излезе в градината и тогава видя живите птици. Чайките бяха отлетели към морето — сигурно търсеха морска храна, искаха да починат, понесени от вълните на отлива, преди да се върнат за следващото нападение. Ала не беше тъй със сухоземните птици. Те чакаха и дебнеха. Нат ги видя по плетищата, по земята, скупчени по дърветата и по-нататък в полето, накацали една до друга в плътни редици. Замрели, неподвижни.